Дъглас Престън - Реликвата

— 1989–2006.1

ТРЪБА ЗА СТРЕЛИ И СТРЕЛА, НИКАКВИ ДАННИ.

СТАТУС: С

— 1989–2006.2

ЛИЧЕН ДНЕВНИК НА ДЖ. УИТЛЕСИ ОТ 22 ЮЛИ [1987] ДО 17 СЕПТЕМВРИ [1987].

СТАТУС: В. П.

— 1989–2006.3

2 СНОПА ТРЕВА, ЗАВЪРЗАНИ С ПЕРА ОТ ПАПАГАЛ, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ШАМАНСКИ ФЕТИШ, ОТ ИЗОСТАВЕНА КОЛИБА.

СТАТУС: С

№1989–2006.4

ИЗЯЩНА СТАТУЕТКА НА ЗВЯР. ПРЕДПОЛАГАЕМО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА МБУН СФ. ДНЕВНИКЪТ НА УИТЛЕСИ, 56–59 СТР.

СТАТУС: ИЗЛ.

№1989–2006.5

ДЪРВЕНА ПРЕСА ЗА РАСТЕНИЯ, НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД, В ОКОЛНОСТТА НА ИЗОСТАВЕНА КОЛИБА.

СТАТУС: С

№1989–2006.6

ГРАВИРАН ДИСК.

СТАТУС: С

№1989–2006.7

ВЪРХОВЕ НА СТРЕЛИ, РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ И СЪСТОЯНИЕ.

СТАТУС: С

ЗАБЕЛЕЖКА: ВСИЧКИ САНДЪЦИ ВРЕМЕННО СА ПРЕНЕСЕНИ В ОХРАНЯЕМО ХРАНИЛИЩЕ, НИВО 2Б, ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЯН КЪТБЪРТ.

3/20/95.

— Какво означават всички тези кодове? — попита Смитбек.

— Описват настоящото състояние на предметите — отвърна Мориарти. — „С“ означава, че все още са в сандъците и не са обработени. „ИЗЛ.“ означава, че са в изложбата. „В. П.“ означава „временно преместени“. Има и други…

— Временно преместени? — попита Марго. — Достатъчно ли е да се отбележи само толкова? Нищо чудно че дневникът е изчезнал.

— Разбира се, че не е достатъчно — отговори Мориарти. — Всеки, който премества даден предмет, трябва да отбележи. Данните в базата са степенувани. Можем да видим повече подробности за всеки пункт, като слезем едно ниво по-надолу. Ето, ще ви покажа.

Той чукна няколко клавиша.

Изражението му се промени.

— Странно.

На екрана изникна текст:

НЕВАЛИДНА РЕГИСТРАЦИЯ ИЛИ БЛОКИРАНА ПРОЦЕДУРА

Мориарти се намръщи.

— Няма никаква добавка към регистрацията за дневника на Уитлеси. — Той изчисти екрана и отново зашари по клавишите. — С другите всичко е наред. Виждате ли? Ето подробностите за статуетката.

Марго заби поглед в екрана.

ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР

Обект: 1989–2006.4

####################################################

Взет от: Кътбърт, Я. 40123

С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123

Дата на вземане: 3/17/95

Преместен в: Изложба „Суеверие“

витрина 415, обект 1004

Основание: Показ

Дата на връщане:

#####################################################

Взет от: Депардийо, Б. 72412

С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123

Дата на вземане: 10/1/90

Преместен в: Антроположка лаборатория 2

Основание: Първоначална обработка

Дата на връщане: 10/5/90

#####################################################

КРАЙ НА РЕГИСТЪРА

— И какво означава това? Знаем, че дневникът е изгубен — каза Марго.

— Дори да е изгубен, пак би трябвало да има подробен регистър за него — отвърна Мориарти.

— Има ли ограничителен флаг на регистъра?

Мориарти тръсна глава и чукна още няколко клавиши.

— Ето причината — каза накрая той, сочейки екрана. — Подробният регистър е изтрит.

— Искаш да кажеш, че информацията за местонахождението на дневника е заличена? — попита Смитбек. — Имат ли право?

Мориарти помръдна рамене.

— Само с най-високо ниво на допуск.

— По-важното е защо някой го е направил — настоя Марго. — Дали тазсутрешният проблем с централния компютър има нещо общо с това?

— Не — отвърна Мориарти. — Проверката, която направих, сочи, че файлът е заличен преди това. Не мога да кажа нищо по-конкретно.

— Заличен, а? — възкликна Смитбек. Изтрит завинаги. Колко чистичко, колко изискано! И колко навреме. Започвам да подозирам закономерност в това — доста гадничка.

Мориарти изключи компютъра и се отблъсна от бюрото.

— Конспиративните ти теории не ме интересуват — отсече той.

— Възможно ли е да е случайност? Или повреда? — попита Марго.

— Едва ли. В базата данни са вградени голям брой справочни защити. Щях да открия съобщение за грешка.

— Тогава какво? — не се отказваше Смитбек.

— Нямам отговор. — Мориарти повдигна рамене. — Но е някакъв незначителен проблем.

— Това ли е всичко, което можеш да направиш? — изсумтя Смитбек. — И това ми било компютърен гений!

Засегнат, Мориарти вдигна очилата на челото си и се изправи.

— Изобщо не ме интересува — каза той. — Мисля да хапна нещо. — Той тръгна към вратата. — Марго, ще прегледам тази кръстословица.

— Приятни занимания — отвърна Марго, докато вратата се затваряше. — Знаеш ли, много си рязък, Смитбек. Джордж беше достатъчно любезен да отвори базата данни.

— И какво повече научихме? — попита той. — Дрън-дрън! Само единият сандък бил прегледан. Дневникът на Уитлеси продължава да липсва. — Той я изгледа самодоволно. — Аз обаче открих нещичко.