Дъглас Престън - Реликвата

— Обикновено при лов на бизон — продължаваше Пендергаст — човек се опитва да уцели главата точно под роговите изпъкналости или сърцето. В този случай обаче не разполагахме с необходимия калибър оръжие. Съпругата ми, която беше по-точен стрелец от мен, приложи единствената подходяща тактика в подобна ситуация. Приклекна и стреля срещу животното така, че да го подкоси.

— Да го подкоси?

— Не се опитваш да го раниш смъртоносно. Просто правиш всичко възможно да възпрепятстваш придвижването му напред. Целиш предните крака, глезените, колената. Всъщност раздробяваш възможно повече кости, докато престане да се придвижва напред.

— Разбирам — каза Фрок.

— Съществува един-единствен проблем при такъв подход — добави Пендергаст.

— Който е…

— Трябва да си безпогрешно точен стрелец. Всичко зависи от точността. Трябва да запазиш съвършено хладнокръвие и неподвижност, да спреш дъх и да стреляш между два удара на сърцето си срещу връхлитащия освирепял звяр. Всеки от нас разполагаше с време за по четири изстрела. Допуснах грешката да се целя в гърдите и улучих два пъти, преди да осъзная, че куршумите засядат в мускулатурата. Тогава се прицелих в краката. Първия път не улучих, а втория само го одрасках, без да успея да счупя кост. — Той тръсна глава. — Изключително слабо постижение.

— И какво стана? — попита Фрок.

— Три от четирите изстрела на съпругата ми бяха точни. Раздроби двата предни пищяла и счупи единия преден крак. Бизонът заби глава в земята и спря на няколко метра от мястото, където клечахме. Все още беше жив, но не можеше да помръдне. Така че „платих застраховката“, както би се изразил професионален ловец.

— Бих искал съпругата ви да е тук сега — каза Фрок.

Пендергаст замълча.

— Аз също — добави след малко.

Отново се възцари мълчание.

— Много добре — обади се най-накрая Фрок. — Схващам проблема. Звярът притежава някои особености, които би трябвало да познавате, ако възнамерявате да го… ъъъ… подкосите. Първата е, че бутовете по всяка вероятност са покрити с костни плочки или люспи. Съмнявам се, че куршумът би могъл да проникне през тях. По моя преценка покриват горната и долната част на крака до стъпалото.

— Разбирам.

— Ще трябва да се целите ниско — в първата или втората фаланга.

— Най-долните кости на крака — уточни Пендергаст.

— Да. Те би трябвало да съответстват на пищялите при коня. Целете се точно под долната става. Всъщност може би и самата става е уязвима.

— Трудна мишена — каза Пендергаст. — Практически невъзможна, ако съществото е обърнато с лице към мен.

Последва кратка тишина. Марго не откъсваше очи от дупката.

— Убеден съм, че предните крайници на съществото са по-уязвими — продължи Фрок — Според данните от екстраполатора те са сравнително по-слаби. Костите на глезенните стави би трябвало да са уязвими при пряко попадение.

— Предното коляно и долната част на крака — повтори Пендергаст. — Мишените, които описахте, съвсем не са елементарни. До каква степен трябва да бъде възпрепятствано съществото, за да престане да се движи?

— Трудно е да се прецени. Боя се, че трябва да простреляте двата предни крака и поне единия заден. Дори тогава би могло да продължи да лази. — Фрок се закашля. — Ще успеете ли?

— За да имам възможност да го направя, ще ми е необходимо разстояние поне петдесет метра, ако атакува. При идеално стечение на обстоятелствата би трябвало да улуча с първия изстрел, преди да е разбрало какво става. Това ще го забави.

Фрок се замисли за момент.

— В музея има няколко прави и дълги коридора. За съжаление повечето от тях в момента са блокирани от тези проклети аварийни врати. Все пак предполагам, че в клетка две е останал поне един неблокиран коридор. На първия етаж в сектор осемнайсет зад ъгъла до компютърната зала.

Пендергаст кимна.

— Ще го запомня — каза той. — Ако не успея тук.

— Чувам нещо! — прошепна Марго.

Тримата затаиха дъх. Пендергаст се приближи до вратата.

— Някакъв силует току-що прекоси осветеното пространство в дъното на коридора — добави тя.

Последва ново продължително мълчание.

— Ето го — зашепна Марго. — Виждам го. — И добави още по-тихо: — О, Господи!

Пендергаст прошепна в ухото й:

— Дръпнете се от вратата!

Тя отстъпи назад.

— Какво прави?

— Спря пред вратата на зоната за сигурност. Влезе за момент и моментално се върна. Оглежда се и души въздуха.

— Как изглежда? — обади се Фрок.