Дъглас Престън - Реликвата

— Всичко е наред — извика кметът, осветен от насоченото от Смитбек фенерче. — Някой падна. Течението се засилва.

— Не можем да им кажем, че сме изгубени — прошепна Смитбек на Д’Агоста.

Марго отвори вратата на зоната за сигурност, надникна вътре и кимна на Пендергаст. Агентът влезе, влачейки вързопа след себе си.

— Затворете го в хранилището със сандъците на Уитлеси — обади се Фрок. — Трябва да задържим вътре звяра достатъчно дълго време, за да затворим вратата.

Марго отключи хранилището, докато Пендергаст рисуваше някакви сложни следи по пода. Оставиха вътре вързопа, затвориха и заключиха вратата на хранилището.

— Бързо — каза Марго. — По коридора.

Оставиха централната врата към зоната за сигурност отворена и тръгнаха по коридора към хранилището с кости от слонове. Малкото прозорче на вратата беше счупено и отворът беше запушен с парче картон. Марго отключи вратата с ключа на Фрок и Пендергаст избута количката в помещението. Тя включи фенерчето на Пендергаст на най-ниската степен и го закрепи над вратата с насочен към зоната за сигурност лъч. Накрая проби с химикалка малка дупка в картона и след като огледа още веднъж коридора, пристъпи навътре.

Хранилището беше просторно, задушно и пълно със слонски кости. Повечето скелети бяха разчленени и огромните призрачни кости бяха подредени по лавиците като гигантски струни. В един отдалечен ъгъл се извисяваше цял скелет — мрачна клетка от кости с два извити бивника, които блещукаха на слабата светлина.

Пендергаст затвори вратата и изключи миньорската си лампа.

Марго надникна през дупката в картона. Виждаше ясно коридора и отворената врата на зоната за сигурност.

— Погледнете — каза тя на Пендергаст и отстъпи от вратата.

Пендергаст се приближи.

— Отлично — каза след малко той. — Идеално прикритие, поне докато издържат батериите. — Той се отдалечи от вратата и попита учуден: — Как успяхте да запомните това помещение?

Марго се засмя тихичко.

— Когато ни доведохте тук в сряда, запомних тази врата с надпис „ДЕБЕЛОКОЖИ“, защото се запитах как може да се вкара череп на слон през толкова тесен вход. — Тя пристъпи напред: — Ще наблюдавам през дупката. Бъдете готов да се втурнете и да го залостите в зоната за сигурност.

Фрок се изкашля в мрака зад тях.

— Господин Пендергаст?

— Моля?

— Простете, че ви питам, но до каква степен владеете това оръжие?

— Преди да почине съпругата ми, всяка зима ловувахме по няколко седмици в източна Африка. Тя беше страстен ловец.

— Аха! — каза Фрок и Марго долови нотка на облекчение в гласа му. — Това същество вероятно трудно може да бъде убито, но се надявам, че не е невъзможно. Логично е да се предположи, че никога не съм бил кой знае какъв ловец. Но с общи усилия може би ще успеем.

Пендергаст кимна.

— За съжаление този пистолет ме поставя в затруднено положение. Мощно оръжие е, но не може да се сравни с калибър .375 за африкански лов. Ако можете да ми посочите най-уязвимото място на съществото, това ще е от полза.

— От разпечатката — бавно отвърна Фрок — можем да предположим, че има здрави кости. Както сам установихте, не бихте могъл да го убиете с изстрел в главата. Масивните кости и здравата мускулатура в раменната област или в сърдечната област върху гърдите почти сигурно ще отклонят куршума. Ако успеете да го улучите странично зад предния крайник, куршумът би могъл да проникне в сърцето. Но по всяка вероятност ребрата притежават якостта на стоманена клетка. Сега като се замисля, не вярвам някой от жизненоважните органи на звяра да е лесноуязвим. Изстрел в коремната област би могъл да се окаже фатален, но не и преди звярът да си отмъсти.

— Перспективата не е твърде обнадеждаваща — измърмори Пендергаст.

Фрок се размърда неспокойно в мрака.

— Това ни поставя в твърде голямо затруднение.

Известно време никой не каза нищо.

— Вероятно все пак има някакъв начин — обади се най-после агентът.

— Например? — попита нетърпеливо Фрок.

— Преди няколко години двамата със съпругата ми ловувахме елени в Танзания. Предпочитахме да бъдем сами — без оръженосци — и разполагахме единствено с пушки 30–30. Намирахме се в някакъв порутен заслон край реката, когато ни нападна един бизон. Очевидно някой бракониер го беше ранил преди няколко дни. Бизоните са като мулета — изключително злопаметни — и за тях всички въоръжени хора са еднакви.

Заобиколена от дрезгав полумрак в очакване на някакво кошмарно създание и заслушана в ловната история на Пендергаст, която той разказваше с типичния си провлечен маниер, Марго изпита странно усещане за нереалност.