Дъглас Престън - Маршрут 666

— Но защо му е трябвало да го опитва, след като препаратът действа по толкова ужасяващ начин? — обади се Хорлокър.

— Не знам — сбърчи вежди Марго. — Може би е изолирал нови щамове и на даден етап е решил, че отстраняването на негативните странични ефекти е завършило успешно. А може би е открил нещо, което носи определени предимства. Аз се заех да изследвам пробите от растението, които открих в лабораторията му. Вкарахме различни дози в кръвоносната система на опитни мишки, използвахме го и върху едноклетъчни. В момента асистентката ми Дженифър Лейк обработва резултатите.

— Но защо никой не си е направил труда да ме… — скочи с почервеняло лице Уокси.

— Направил си го е, бъди спокоен! — изръмжа Дагоста. — Ако благоволиш да прослушаш съобщенията си, ще откриеш, че си информиран за всичко, до последните подробности!

— Достатъчно! — вдигна ръка Хорлокър. — Знаем, че са допуснати грешки, лейтенант. Нека оставим обвиненията за по-късно!

Дагоста се облегна назад. За пръв път го виждаше толкова ядосан, установи Марго. Сякаш обвинява за трагедията в метрото всички присъстващи, включително и себе си.

— В момента ситуацията е изключително сериозна — продължи Хорлокър. — Кметът не ме оставя на мира и настоява за най-решителни действия. А след снощното клане същото прави и губернаторът. — Попи потта от челото си с кърпичка. — Но както и да е. Според доктор Грийн, имаме работа с група наркомани, които доскоро са получавали дрогата си от онзи учен, Грегъри Кавакита. Но той е вече покойник, а това означава, че вероятно са им свършили запасите или просто са превъртяли. Тези хора живеят дълбоко под земята — в тунелите „Астор“, както ги нарича Дагоста, изоставени преди години заради наводнение. Въпросните наркомани очевидно изпитват остра нужда от своята дрога и започват да я търсят там, където я има — в човешкия мозък, също като Мбвун. А ние се сблъскваме със серия жестоки убийства. — Тежкият му поглед бавно обходи лицата на присъстващите: — Искам да чуя всички доказателства, които подкрепят тази теза!

— Пробите, открити в лабораторията на Кавакита — веднага отвърна Марго.

— Убийствата са извършени по протежение на тунелите „Астор“ — добави Дагоста. — Пендъргаст вече го доказа.

— Косвено — изсумтя Уокси.

— А информацията от безброй бездомници, които единодушно твърдят, че тунелите „Астор“ са населени? — попита Марго.

— Защо трябва да вярвам на скитници и бездомни наркомани? — озъби се Уокси.

— Защо ще лъжат? — контрира Марго. — И кой друг би могъл да разполага с информация по въпроса?

— Достатъчно — вдигна ръка началникът на полицията. — Доказателствата ни принуждават да се съгласим. Улики в друга посока просто няма, а градските власти настояват за незабавни действия. Още сега, веднага. Не утре и не вдругиден.

Фрок тихо се прокашля. Това беше първият звук, който издаде от началото на дискусията.

— Професоре? — погледна го Хорлокър.

Инвалидният стол бавно се приближи към масата.

— Простете скептицизма ми, но аз намирам всичко това до голяма степен фантастично — започна Фрок. — Прилича ми на доста произволна екстраполация на наличните данни. Понеже не съм взел участие в съответните проучвания, не мога да дам категорично становище. — Очите му се насочиха към Марго и в тях пролича с лек упрек. — Но трябва да добавя, че най-простото обяснение често се оказва и най-вярното.

— И кое е най-просто обяснение, за Бога? — нетърпеливо вметна Дагоста.

— Моля? — изгледа го с леден поглед ученият.

— По-полека, Винсънт — предупредително се обади Хорлокър.

— Вероятно Кавакита действително е работил върху растението на Мбвун. Присъединявам се към мнението на Марго, според което заключенията ни от преди година и половина се оказват прибързани. Но къде са доказателствата за наличие на наркотик или за неговото разпространение? — разпери ръце Фрок.

— Лабораторията му в Лонг Айлънд е била обект на посещение от много хора и това е доказано, за Бога! — разпалено отвърна Дагоста.

И бе дарен с поредния хладен поглед.

— Бих се осмелил да предположа, че и вие приемате посетители в жилището си в Куинс — отвърна с подчертано презрение професорът. — Това прави ли ви наркопласьор? Действията на Кавакита — безспорно осъдителни от професионална гледна точка, нямат никаква допирна точка с действията на банда младежи, несъмнено излезли от контрол. В крайна сметка той също е жертва, като всички останали. По тази причина не виждам връзката…