Дъглас Престън - Маршрут 666

— Разбрано, докторе.

— Добре. Доколкото ми е известно, госпожа Муньос е от малък град в централната част на Мексико. Работи като детегледачка при семейство в Горен Ийст Сайд. Известно ни е, че говори английски, но не знаем нищо повече.

Госпожа Муньос лежеше в болничното легло в същото положение, в което я бе видял на носилката: със скръстени ръце и безизразен поглед, отправен в нищото. Стаята миришеше на глицеринов сапун и спирт за разтриване. Хейуърд остана отвън, за да предотврати евентуалната поява на Уокси, а докторът и Дагоста седнаха от двете страни на леглото. Известно време постояха неподвижни, после Уосърман внимателно хвана ръката на жената.

Дагоста извади снимка от портфейла си и й я показа.

— Дъщеря ми, Изабела, на две годинки — каза той. — Нали е сладка?

Въоръжи се с търпение и зачака. Миглите на жената потрепнаха, очите й бавно се фокусираха върху снимката. Докторът се намръщи.

— Имате ли деца? — попита Дагоста и бавно прибра снимката.

Госпожа Муньос го погледна. Последва дълга тишина.

— Знам, че сте нелегално в страната, госпожо Муньос — рече най-сетне Дагоста.

Жената се извърна встрани, а докторът му отправи предупредителен поглед.

— Знам и друго — много хора са ви лъгали. Но аз ще ви обещая нещо, което се заклевам пред снимката на дъщеря си, че ще изпълня. Ако ми помогнете, ще имам грижата да получите зелена карта.

Жената не отговори. Дагоста извади друга снимка и я вдигна пред очите й.

— Госпожо Муньос?

Жената не помръдна. Измина доста време, преди да вдигне очи към снимката, и Дагоста усети как сърцето му се отпуска.

— Това е Памела Уишър, когато е била на две години. Точно колкото дъщеря ми.

Госпожа Муньос пое снимката, погледа я и тихо прошепна:

— Ангелче!

— Била е убита от същите хора, които нападнаха вашия влак. — Той говореше меко и бързо. — Помогнете ми да заловя тези ужасни хора, госпожо Муньос, моля ви! Не искам да убият още някого!

По бузата на жената се търкулна една сълза, устните й се сгърчиха.

— Ojos…

— Моля?

— Очи…

Последва нова пауза, после устните на госпожа Муньос отново се размърдаха:

— Дошли тихо… Очи на гущер, дяволски очи!

От гърдите й се изтръгна тих стон.

Дагоста отвори уста, но срещна предупредителния поглед на Уосърман.

— Очи… cuchillos de pedernal… лице на сатаната…

— Какви лица?

— Стари лица, viejos…

Покри очите си с длани и простена.

Уосърман скочи на крака.

— Достатъчно — вдигна ръка той. — А сега вън!

— Но тя искаше да…

— Вън, веднага!

В коридора Дагоста измъкна бележника си и старателно си записа испанските думи — така, както ги беше чул.

— Какво е това? — надникна иззад рамото му Хейуърд.

— Испански.

— За пръв път виждам такъв испански — сбърчи вежди младата жена.

— Само не ми казвай, че говориш и испански! — стрелна я с поглед Дагоста.

— Не можем да дрънкаме само на английски — отвърна Хейуърд и веждата й леко помръдна: — А какво означава тази заврънкулка?

— Дръж! — тикна бележника в ръцете й. — Гледай да отгатнеш какво е казала.

Хейуърд се задълбочи в текста, беззвучно мърдайки устните си. Миг по-късно влезе в стаята на сестрите и вдигна телефона.

Уосърман излезе в коридора и внимателно затвори вратата след себе си.

— Доста… хм… неортодоксален подход, лейтенант — рече. — Но все пак помогна. Длъжен съм да ви благодаря.

— Не ми благодарете, ами я вдигнете на крака. Имам още куп въпроси към нея.

Хейуърд беше оставила слушалката и вървеше към тях. Спря на крачка от Дагоста и тикна бележника в ръцете му:

— Това е максималното, което успях да направя с помощта на Хорхе.

Дагоста погледна написаното и се намръщи:

— Ножове от кремък?!

— Най-близкото ни предположение — сви рамене Хейуърд.

— Благодаря.

Дагоста тикна бележника в джоба си и се понесе с бърза крачка по коридора. После изведнъж спря, сякаш се беше сетил за нещо.

— Докторе, в рамките на един час тук ще се появи капитан Уокси.

Лицето на лекаря потъмня.

— Според мен госпожа Муньос е прекалено изтощена, за да приема когото и да било — добави лейтенантът. — Прав съм, нали? Кажете му, че това е мое мнение, в случай че се опита да ви създава неприятности.

Върху лицето на Уосърман се появи широка усмивка, този път съвсем искрена.

Марго се появи в конферентната зала на музея някъде около десет сутринта, но само за да установи, че заседанието вече е започнало. Малката масичка в центъра на помещението беше отрупана с чашки от кафе, салфетки, недоядени кроасани и опаковки от сандвичи. Младата жена с изненада видя началника на полицията Хорлокър, който изглеждаше някак не на място сред Фрок, Уокси и Дагоста — най-вече заради сребърните ширити на реверите и по фуражката му. Атмосферата беше наситена с неприязън.