Дъглас Престън - Маршрут 666

Сноу се обърна с гръб и пръв скочи в разпенената помия, следван от Донован. Миг по-късно отвори очи и с изненада установи, че средата около него е доста прозрачна — рядка и съвсем не лепкава, с едва доловим млечен оттенък. Около него се появиха тъмните фигури на останалите тюлени, влагата бързо плъзна по кожата му.

Прогони страха и заплува срещу слабото течение. Пред очите му изникнаха бавно въртящите се перки на изходящия шлюз. Изчака Рачлън и останалите членове на екипа, които бързо се подредиха в редица до него. Командирът вдигна ръка да привлече вниманието му и с изразителни движения започна да прегъва пръст след пръст. На третия Сноу и Донован се стрелнаха между стоманените перки. След тях премина екип „Алфа“, следван от „Бета“ и „Гама“.

Сноу се озова във вътрешността на огромна тръба от неръждаема стомана, която водеше надолу в непрогледния мрак.

С върховно усилие на волята прогони ужаса, който вече познаваше от калното дъно на канала „Хумболд“, започна да брои ударите на сърцето си, дишайки бавно и дълбоко. Не, този път няма да се поддаде на паниката, заповяда си той.

Рачлън и партньорът му изскочиха до него и командирът махна с ръка. Сноу се обърна и поведе тюлените към вътрешността на тръбата. Зад гърба му зави турбина, перките започнаха да набират скорост, течението моментално се увеличи. Край. Няма връщане назад.

Тунелът се извиваше надолу. Появи се разклонение, после още едно. Сноу неизменно се придържаше вляво. Плуваха цяла вечност, преди да стигнат до първия преливник — стоманена шахта, малко по-широка от раменете на Сноу. Командирът даде знак, че оттук нататък ще води той, и доброволният участник в операцията пропусна екипа пред себе си. Заплува след тюлените, обгърнат от мехурчетата на дихателните им апарати. След известно време Рачлън прекрати спускането и хлътна в някаква хоризонтална тръба, която беше по-тясна дори от преливника. Сноу пропусна Донован и се натика в нея. Кислородните бутилки звучно издрънчаха в металните стени. Внезапно лъскавата стомана изчезна, а на мястото й се появи стара желязна тръба, покрита с ръждиви петна. По маската му заиграха оранжеви отблясъци, предизвикани от движенията на водолазите пред него. Напредваше бързо, черпейки увереност от равномерните движения на плавниците на Донован пред лицето си. По някое време спряха и Рачлън освети картата си с малко, херметически запечатано фенерче. След още два завоя и относително къса права отсечка главата на Сноу изскочи на повърхността. Бяха се озовали в широк и очевидно стар проход, с диаметър от около пет метра, наполовина пълен с мазна, бавно помръдваща течност. Това беше Главният страничен тунел.

— Сноу и Донован в ариергарда — заповяда с приглушен глас Рачлън. — Оставате на повърхността, но продължавате да дишате през апаратите. По всяка вероятност въздухът в тунела съдържа метан. Придвижваме се в установения ред.

Командирът направи кратка справка с планшета на колана си и заплува напред.

Държейки се на повърхността, екипът се пръсна по ширината на тунела, като подминаваше гъстата мрежа от по-тесни, вливащи се тръби. Сноу се смяташе за добър плувец на далечни разстояния, но бързо се убеди в превъзходството на седмината мъже, които напредваха с леки и уверени движения.

Тунелът най-сетне свърши и водолазите се озоваха в голямо петоъгълно помещение. От тавана висяха жълтеникави сталактити, от тях капеше вода. Сноу с учудване огледа дебела желязна верига, придържана от халка в средата на свода. По нея се стичаха жълтеникави капчици. В дъното се издигаше бетонна площадка, прорязана от ивици ръжда, а от нея започваха три широки и напълно сухи тунела.

— „Трите точки“, нашият сборен пункт — оповести Рачлън. — Операцията наистина ще бъде разходка, но ние ще си я проведем по устав. Това означава постоянна радиовръзка на определената честота. Правилата за действие са ясни: представяте се, но стреляте на месо при всеки опит за нападение или за намеса в действията ви. Ще се оттеглим през канализацията на Сто двадесет и пета улица. — Очите му пробягаха по лицата на тюлените. — Е, господа, да се залавяме за работа.

В продължение на един безкраен, наситен с ужас миг, Марго остана замръзнала в позиция за стрелба, сигурна, че са станали обект на нападение. Нещо й пречеше да спре очи върху това, с което се бореше Пендъргаст. Откъм Дагоста долетя сподавена ругатня. Напрегнала поглед през все още чуждите за нея инфрачервени очила, тя постепенно обхвана фигурата, която се беше вкопчила в агента. Принадлежеше на нормален човек — вероятно някакъв бездомник, успял да се отскубне от полицейската блокада. Външният му вид отговаряше на това предположение: човекът беше мокър и кален, а от невидимите му рани течеше кръв.