Дъглас Престън - Маршрут 666

— Да не вземеш да гръмнеш някой крокодил — обади се за пръв път Донован. — Нали знаеш, че са под закрилата на закона…

Шумът от двигателя заглъхна и катерът акостира до бетонния кей на пречиствателната станция. Сноу погледна огромното съоръжение и сърцето му се сви. То бе напълно автоматизирано и се предполагаше, че е последна дума на техниката, макар да бе чувал да се говори, че откак е пуснато в експлоатация преди пет години, създава само ядове. Помоли се Богу да е бил прав, когато предложи да влязат през утаителя.

— Не трябва ли да ги известим за пристигането си? — попита Сноу.

Рачлън го изгледа развеселен.

— Отдавна сме се сетили затова. Направихме го, докато ти се обличаше. Очакват ни.

Спуснаха стълба и мъжете бързо се изсипаха върху кея. Сноу направи опит да се ориентира. Разпозна мястото. Контролната зала бе в съседство. Групата го последва нагоре по метална стълба и после покрай цяла редица изпарители. Над тях висеше облак от воня на метан и помия. В края на редицата Сноу спря пред яркожълта врата, която се открояваше на фона на сивите стени. Червена табела предупреждаваше с големи букви:

Рачлън го отмести с ръка и ритна вратата. Зад нея се разкри тесен циментов коридор, осветен от ярки флуоресцентни лампи, зави басова сирена.

— Мърдай! — лаконично заповяда командирът.

Сноу ги поведе нагоре по стълба, която стигаше до етаж с надпис КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР. Тук се намираха няколко врати с магнитни гнезда за карти на стената до тях. Рачлън вдигна крак пред най-близката, но после промени намеренията си и леко я побутна. Вратата се оказа отключена.

Зад нея се разкри просторно, ярко осветено помещение, в което вонеше на преработени отпадъци. По протежение на стените проблясваха контролни табла и регулатори, а пред тях на високо столче стърчеше фигурата на единствения дежурен. С разрошена коса и подпухнали очи, той имаше вид на човек, когото току-що са събудили от дълбок сън. Той погледна телефонната слушалка в ръката си и стреснато промърмори:

— Няма да познаете кой се обади! Боже милостиви, та това беше самият заместник-директор на…

— Много добре — кимна Рачлън. — Това ще ни спести време. От вас се иска незабавно да изключите главния пропелер.

Мъжът изненадано примигна насреща му, после очите му се плъзнаха по дългата редица тюлени, като се ококорваха все повече.

— Мамка му! — промърмори с уважение той, зяпнал харпуна на Сноу. — Той не се пошегува, нали?

— Побързай, драги! — изръмжа Рачлън. — Иначе рискуваш да те хвърлим в басейна, за да спреш бъркачката със собствения си охранен задник!

Човекът излетя от мястото си, приближи един контролен панел и натисна няколко копчета.

— Мога да ви дам максимум пет минути — каза той през рамо. — Забавя ли се още малко, всичко на запад от Ленъкс ще се зарине в лайна.

— Пет минути са напълно достатъчни — успокои го Рачлън, като погледна часовника си. — Хайде, води ни при утаителя.

Леко задъхан, дежурният ги поведе назад през площадката. Спуснаха се един етаж и поеха по тесен коридор. Отвори вратата в дъното и заслиза по извита желязна стълба, боядисана в червено. Тюлените го последваха към малка платформа, увиснала на около метър над мътна, разпенена субстанция.

— Сериозно ли искате да се заврете в това долу? — смаяно ги изгледа мъжът.

Сноу погледна към пяната, по която се носеха най-различни боклуци. Сбърчил нос, той изпита дълбоко съжаление заради лошия си късмет да заварят в службата тъкмо него, а и заради безумното предложение, което сам направи на отряда командоси. Само това му липсваше след инцидента при „Хумболд“!

— Абсолютно сериозно — отвърна командирът.

Човекът облиза устни.

— Отворът на главната входяща тръба се намира в източния край на утаителя, на около метър и половина под повърхността — поясни той. — Отваряйте си очите за витлото. В момента е изключено, но е възможно все още да се върти по инерция.

Рачлън кимна.

— А къде точно се намира първият преливник?

— На сто и десет метра от входящата тръба — отвърна дежурният. — След разклонението се дръжте вляво.

— Това искахме да разберем — отново кимна Рачлън. — А сега се връщай горе и включвай системата в момента, в който седнеш на онзи стол.

Но човекът продължаваше да ги гледа, без да помръдне.

— Мърдай! — излая Рачлън и мъжът неохотно се подчини, насочвайки се към стълбата.