— Може би — съгласи се Пендъргаст. Изправи се и отиде до самоцелната лавица с книги. — Благодаря ви за крайно поучителната история. Но какво общо има историята за клането с „Проклятието на Четирийсет и петимата“, което споменахте и за което никой не иска да говори?
Бръши Джим се размърда.
— Е, вижте сега, господин Пендъргаст, не мисля, че думата „иска“ е точната. Просто историята не е никак приятна и толкова.
— Целият съм в слух, господин Дрейпър.
Бръши Джим облиза устни. След това се наведе напред.
— Добре тогава. Спомняте си, че ви казах, че постовите били сред последните убити, нали?
Пендъргаст кимна. Бе извадил оръфан екземпляр са „Първа читанка по история на Бътлър и компания“ и го разлистваше.
— Последният убит бил мъж на име Хари Бомонт. Той бил водачът на Четирийсет и петимата — наистина гаден тип. Индианците му били бесни за онова, което бил сторил с жените и децата им, и го наказали за това. Те не само го скалпирали. Те го „заоблили“.
— Този термин не ми е познат.
— Добре, нека кажем, че са му сторили нещо, за да са сигурни, че никой от семейството му не би го познал в отвъдния живот. А след като сторили това, разрязали ботушите му и обелили кожата на петите му, за да не може духът му да ги преследва. След това погребали ботушите от двете страни на Могилите като допълнителна мярка — за да погребат там завинаги злия му дух.
Пендъргаст върна книгата на мястото й и извади друга, още по-опърпана, озаглавена „Търговията в прериите“. Прелисти няколко страници.
— Разбирам. А проклятието?
— Различни хора ще ви разкажат различни истории. Някои казват, че призракът на Бомонт още обитава Могилите да търси ботушите си. Други твърдят още по-лоши неща, които просто не бих искал да повторя пред една дама. Но едно нещо мога да ви кажа със сигурност за него — преди да умре, Бомонт проклел цялата земя около себе си — проклел я завинаги. Прапрадядо ми все още бил скрит в оврага и го чул със собствените си уши. Бил единственият жив свидетел.
— Разбирам. — Пендъргаст бе извадил нов том — много тесен и дълъг. — Благодаря ви, господин Дрейпър, за много интересния урок по история.
Бръши Джим се изправи.
— Няма защо.
Но Пендъргаст изглежда не го чу. Беше се вторачил в тясната книга. Кори забеляза, че бе с евтина платнена корица, а страниците с начертани редове бяха изпълнени с груби рисунки.
— О, този стар боклук — поклати снизходително глава Бръши Джим. — Баща ми го купил от някаква войнишка вдовица преди много, много години. Изиграли го. Срамувам се, че не е разпознал такъв фалшификат. Все се канех да го изхвърля на боклука.
— Не е фалшификат. — Пендъргаст отгърна една страница, после втора почти с благоговение. — Както по всичко личи, това е оригинална индианска счетоводна книга. Изцяло запазена при това.
— Счетоводна книга ли? — повтори Кори. — Какво означава това?
— Шайените имали обичая да вземат стари счетоводни книги от армията и да рисуват картинки по страниците им — на битки, любовни и ловни сцени. Картините били хроника на живота на един воин — нещо като биография. Индианците смятали, че украсените счетоводни книги притежават свръхестествени сили и ако привържеш такава книга към тялото си, ще бъдеш неуязвим. В Националния исторически музей в Ню Йорк има една счетоводна книга, украсена от шайен на име Нокътче на кутрето. Не е била толкова магична, колкото Нокътчето се е надявал: все още носи белезите на сачма, пронизала и книгата, и самия него.
Бръши Джим го гледаше с широко отворени очи.
— Искате да кажете… — започна той с невярващ тон, — искате да кажете, че през цялото време… Че това нещо е истинско?
Пендъргаст кимна.
— Не само това, ами ако не греша, то е произведение с уникална важност. Тази сцена тук изглежда емблематична за битката при Литъл Бигхорн 9 9 Генерал Джордж Къстър и 246 кавалеристи загива при „решаващата“ битка в т.нар. „Война със сиуксите“ край Литъл Бигхорн на 25 юни 1876 година. Историята е великолепно пресъздадена във филма „Малък, голям човек“ с Дъстин Хофман в главната роля. Б.пр.
. А тази, в края на книгата, май е илюстрация на религията на Призрачния танц. — Той затвори внимателно книгата и я подаде на Бръши Джим. — Книгата е дело на вожд на сиуксите. А това тук навярно е неговият гриф, който може да бъде интерпретиран като Гърбатия бизон. Но ще е необходимо допълнително проучване, за да се установи със сигурност.
Бръши Джим държеше книгата с изпънати напред ръце, трепереше, сякаш се боеше да не я изпусне.
Читать дальше