Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— И така, господин Пендъргаст, какво точно искате да знаете за клането?

Кори видя как Пендъргаст остави настрани кутийката си.

— Всичко.

— Е добре, всичко започнало през Гражданската война. — Бръши Джим отпусна масивното си тяло върху голям фотьойл и сръбна шумно от колата си. — Знаете всичко за „Кървавия Канзас“, нали, господин Пендъргаст, след като сте историк.

— Не съм историк, господин Дрейпър. Специален агент от Федералното бюро за разследване съм.

Последва дълбоко мълчание. След това Бръши Джим се прокашля.

— Добре тогава, господин Пендъргаст. Вие сте от ФБР. Мога ли да попитам какво ви доведе в Медисин Крийк?

— Неотдавнашното убийство.

Подозрението на Бръши Джим се бе възвърнало с пълна сила.

— И какво точно общо има то с мен?

— Убитата Шийла Суег е била търсачка на реликви, копаела е по Могилите.

Бръши Джим се изплю на пода и разтърка плюнката с подметката на ботуша си.

— Проклети иманяри! Нещата трябва да се оставят на място, в земята. — След това погледна отново Пендъргаст. — Но все още не сте казали какво общо би могло да има убийството с мен.

— Доколкото разбрах, историята на Могилите и на Клането в Медисин Крийк са свързани. Както и нещо, което дочух местните хора да наричат „Проклятието на Четирийсет и петимата“. А както може би знаете, около трупа бяха аранжирани голям брой стрели на южните шайени.

Мина поста време, преди Бръши Джим да смели това.

— Какви стрели? — попита накрая.

— Тези бяха тръстикови, с пера от плешив орел и с наконечници от тип II кремък от долината на Симарон и яспис от Бит хорн. Между другото, били са комплект в почти идеално състояние. Датирани са от времето на Клането.

Бръши Джим подсвирна ниско, след което потъна в мълчание, сбърчил чело в дълбок размисъл.

— Господин Дрейпър? — подкани го Пендъргаст най-накрая.

Бръши Джим остана още известно време в това си състояние, след което бавно поклати глава и започна историята си:

— Преди Гражданската война Югоизточен Канзас не е бил заселен от белите — населявали го само шайени и арапахо, поуни и сиукси. Единствените бели били онези, които преминавали по пътя за Санта Фе. Но заселниците прииждали и от тази страна на границата, която по онова време е бил Източен Канзас. Хората хвърлили око на добрите пасища в долините на реките Симарон, Арканзас, Крукид Крийк и Медисин Крийк. Когато избухнала Гражданската война, мъжете отишли да се бият и оставили територията беззащитна. Заселниците преди избивали индианците и сега дошло време за отплата. По цялата граница последвали серии от индиански нападения. После Гражданската война свършила и много войници се завърнали — огорчени и въоръжени. Те били видели войната, господин Пендъргаст. Повтарям — войната. Онова насилие, което човек може да упражни върху друг човек. То може да повреди съзнанието.

Мъжът замълча и се прокашля.

— И тъй, върнали се те и започнали да формират групи за самозащита, които изтласквали индианците на запад, за да могат да завладеят земята. Наричали го „прочистване на територията“. В Додж била създадена група, която нарекли „Четирийсет и петимата“. Разбира се, тогава Додж не бил Додж, а ранчото на братята Хиксън. Четирийсет и петима мъже, някои от които сред най-долните отрепки на човечеството, убийци и крадци, тръгнали от установените градчета на изток. Моят прапрадядо Айзая Дрейпър бил по онова време момче на шестнайсет години, едва обуло дълги панталони, но бил привлечен от групата. Предполагам, че си е мислил, че след като бил пропуснал войната, най-добре било да побърза и да докаже мъжеството си адски бързо, докато още имало такава възможност.

Бръши Джим сръбна още една шумна глътка.

— Както и да е, през юни 65-а Четирийсет и петимата отишли да вилнеят в долините южно от Канадската и Симарон и в Оклахомския анклав. Всички били ветерани от Гражданската война, които знаели как да се сражават с вражеска конница. Били корави мъже, яки, оцелели в най-отвратителни условия. Минали били през огъня на ада, господин Пендъргаст. Но били и страхливци. Ако искаш да оцелееш в една война, нищо няма да ти помогне толкова, колкото ако си побелял от шубе страхливец. Изчаквали воините да заминат на лов и след това нападали индианските селища през нощта, като убивали предимно жени и деца. Нямали никаква милост, господин Пендъргаст. Имали една приказка: от гнидите се раждат въшки. Убивали дори бебетата. С щиковете, за да пестят муниции.