Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— А сега, господин помощник, мисля, че сте дошли за брифинг.

Фактът, че го каза толкова открито, улесни до крайност нещата.

— Ами, да. Така е.

Пендъргаст избърса устни и се облегна назад.

— Кучето се е казвало Джиф и е принадлежало на Анди Кейхил. Доколкото разбрах Анди е запален изследовател и е обикалял навсякъде с кучето си. Моята помощничка скоро ще ми съобщи резултатите от разпита му.

Тад потърси бележника си, извади го и започна да си води записки.

— Изглежда кучето е било убито предишната нощ. Може би си спомняте, че за няколко часа след полунощ бе облачно и както личи, убийството е било извършено тогава. Разполагам с резултатите от аутопсията, пристигнаха току-що. Втори, трети и четвърти прешлен са буквално размазани. Няма следи да е използвана някаква машина или инструмент, което е под въпрос, защото ако са използвани голи ръце, подобно смачкване би изисквало значителна сила. Опашката изглежда е отрязана с груб инструмент и не е открита на местопрестъплението, както и каишката с табелката с името му.

Тад пишеше с всички сили. Това бе добра работа. Шерифът ще е доволен. Но пък, от друга страна, нали и той е получил същия доклад. Продължи да си води бележки, просто за да бъде сигурен.

— Проследих босите следи, които водят до и от местопрестъплението. Използван е същият царевичен ред, който води до Медисин Крийк. Следите се губят в реката и затова не могат да бъдат проследени. Прекарах сутринта при госпожа Тийландър, администраторката на града, за да се запозная с местните жители. Боя се, че тази задача ще ми отнеме много повече време, отколкото предварително…

Откъм задната част на къщата долетя треперещ глас:

— Господин Пендъргаст?

Пендъргаст сложи показалец пред устните си.

— Госпожица Краус е станала — прошепна той. — Няма да й се отрази никак добре, ако ни слуша какво си говорим. — Обърна се и с по-висок тон рече: — Да, госпожице Краус?

Тад видя фигурата на старата жена да се появява на прага, увита въпреки горещината с халат и бързо се изправи.

— А, здравей, момче — каза старата дама. — Не се чувствам добре, нали разбираш, а господин Пендъргаст е толкова любезен да се погрижи за мен. Не ставай, не ставай.

— Да, госпожо.

Тя се отпусна тежко на стола до масата, лицето й бе угрижено.

— Трябва да ви кажа, че това легло ужасно ме уморява. Не знам как се справят инвалидите. Господин Пендъргаст, бихте ли ми налели чаша от онзи ваш зелен чай? Струва ми се, че успокоява нервите ми.

— Много се радвам — изправи се Пендъргаст и отиде до печката.

— Просто е ужасно, нали, Тад? — рече тя.

Помощник-шерифът не знаеше какво да й отговори.

— Онова убийство. Кой би могъл да го извърши? Дали някой знае?

— Имаме някои версии, които проверяваме — отвърна Тад. Това бе отговорът, който шерифът винаги използваше.

Госпожица Краус придърпа халата по-здраво около шията си.

— Чувствам се ужасно, просто ужасно да знам, че такъв човек е на свобода. И че дори може да бъде един от нашите хора, ако може да се вярва на вестниците.

— Да, госпожо.

Пендъргаст сервира чай на всички и настана тишина. Тад можеше да види през дантелените пердета простиращите се до хоризонта царевични поля в монохромно ръждиво жълто. Очите се уморяваха само да го гледат. За пръв път, откакто работеше по този случай, му хрумна, че ако го решат успешно, би могъл да получи възможността, която очакваше. И изведнъж посещението у Пендъргаст не му се стори чак толкова трудна задача. Ала госпожица Краус заговори отново и той се обърна вежливо да я изслуша.

— Боя се за нашия малък град — казваше Уинифред Краус. — При това убийство аз наистина се боя за него.

Кори Суонсън спря рязко своя гремлин и вдигна облак прах, който бавно се заспуска като спирала във въздуха. Господи, колко горещо беше. Тя погледна към дясната седалка. Пендъргаст отвърна на погледа й като леко повдигна вежди.

— Това е мястото — рече тя. — А още не сте ми казали защо сме тук.

— Ще направим посещение на някой си Джеймс Дрейпър.

— Защо?

— Доколкото разбрах, твърдял разни работи за Клането в Медисин Крийк. Мисля, че е време да научим повече за това.

— Бръши Джим твърди всякакви неща.

— Съмнявате ли се в него?

Кори се изсмя.

— Той и едно „здрасти“ не може да каже, без да излъже.

— Аз знам, че в крайна сметка лъжците казват повече истини, отколкото онези, които твърдят, че говорят истината.