Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Тя изведнъж осъзна, че пред писалището й стоеше някакъв непознат.

— Добри Боже! — Мардж бързо намали звука на телевизора. — Млади човече, вие ме сепнахте.

Беше онзи мъж в черно, когото бе виждала честичко напоследък.

— Извинете ме — отвърна мъжът с глас, който ухаеше на ментов сироп, шоколадови бонбони и кипарисово дърво.

Той се поклони официално, след това се изправи пред нея с ръце по шевовете на панталоните. Имаше дълги, тънки пръсти с нокти — забеляза тя с известна почуда — които бяха с много изкусно и много професионално направен маникюр.

— Не се извинявайте — рече тя. — Просто не се промъквайте тъй безшумно. Е, какво мога да сторя за вас?

Мъжът кимна към купоните.

— Надявам се да не ви намирам в тежки времена.

Мардж се изсмя гръмогласно.

— Ха! Тежки времена! Добре казано. — Тя събра купоните към себе си. — Господин непознат, разполагате изцяло с моето внимание.

— Трябва отново да помоля за извинение — рече той. — Пропуснах да се представя. Казвам се Пендъргаст.

Мардж изведнъж се сети за статията във вестника.

— Разбира се. Вие сте онзи южняк, който се рови в убийството. Естествено, и сама бих могла да преценя, че не сте от тези краища. Никой тук не говори като вас.

Изгледа го с ново любопитство. Беше доста висок, косата му бе толкова руса, че отиваше към бяла, а отвърна на погледа й със съвсем светли очи, пълни с леко любопитство. Въпреки, че бе слаб, не създаваше впечатление да е крехък; точно обратното — макар костюмът му да бе толкова черен, че и това бе трудно да се прецени. Беше наистина привлекателен по свой, южняшки начин.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Пендъргаст — рече тя. — Бих ви предложила да седнете, но този мой въртящ се стол е единственият. Хората, които идват тук, обикновено не са много склонни да се заседават задълго.

Тя се изсмя отново.

— И защо, госпожо Тийландър? — Въпросът бе формулиран толкова учтиво, че Мардж не забеляза, че той вече знаеше името й.

— А вие как мислите? Освен ако не сте пристрастен към плащането на такси и попълването на формуляри, разбира се.

— Да, естествено. Разбирам. — Мъжът на име Пендъргаст пристъпи напред. — Госпожо Тийландър, доколкото разбрах, вие…

— Петстотин долара — прекъсна го Мардж.

Мъжът замлъкна.

— Моля?

— Нищо — Мардж отмести поглед от вече замлъкналия телевизор.

— Доколкото разбрах, вие поддържате публичния архив на Медисин Крийк.

Мардж кимна.

— Точно така.

— И изпълнявате функцията на градски администратор.

— Рядко. Напоследък съвсем рядко.

— И че ръководите отдела за обществени дела.

— О, това означава, че контролирам Хенри Флеминг, който кара снегорина и сменя крушките на уличното осветление.

— И че събирате данъците за недвижимите имоти.

— Да, и тъкмо това е причината Клик Расмусън да не ме кани на своите партита за канаста.

Пендъргаст отново направи кратка пауза.

— Значи би могло да се каже, че вие въртите Медисин Крийк.

Мардж се усмихна широко.

— Млади човече, не бих могла да го изразя по по-добър начин. Разбира се, шериф Хейзън и Арт Ридър може и да не споделят мнението ви.

— Е, ще ги оставим да държат на своето.

— Добри Боже, знаех си аз! — Погледът на Мардж се отклони към телевизора, за да се завърне след малко върху посетителя.

Пендъргаст извади кожен портфейл от джоба на сакото си.

— Госпожо Тийландър — рече той и отвори портфейла, за да покаже златната си значка, — сигурно знаете, че съм агент от Федералното бюро за разследване?

— Това говореха във фризьорския салон.

— Бих искал да получа по-добра, нека я наречем бюрократична представа за жителите на Медисин Крийк. С какво се занимават, къде живеят, какъв е икономическият им статус. Ей такива неща.

— Тогава сте попаднали на точното място. Знам всичко, свързано със законите, което може да се знае за всяка благословена душа в града.

Пендъргаст махна с ръка.

— Технически погледнато, за подобно проучване е необходима заповед.

— Къде мислите, че се намирате, млади човече? В Грейт бенд? Може би в Уичита? Няма да се формализирам с човек на закона. Освен това ние тук нямаме тайни. Поне — нямаме такива, които биха ви заинтересували.

— Тогава значи не виждате трудности… ъ-ъ-ъ… да ме запознаете по-добре с жителите.

— Господин Пендъргаст, нямам никакви ангажименти в календара си до двайсет и втори август, когато ще трябва да напечатам данъчните декларации за недвижимата собственост за четвъртото тримесечие.