Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

И ето, че тя изведнъж се озова пред малка отъпкана поляна. Там бяха шерифът и Тад, с фенерчета, наведени над нещо. Пендъргаст стоеше по-встрани и когато тя се появи, той се обърна към нея — светлите му очи бяха почти безцветни в спускащия се сумрак.

Сърцето на Кори се сви. По средата имаше нещо. Но когато се застави да погледне, осъзна, че беше само едно мъртво куче. Беше кафяво и толкова надуто от газовете на разложението, че козината му бе като настръхнала, изглеждаше като ужасна четиринога риба балон. В неподвижния въздух сякаш висеше ужасна, сладникава миризма, чуваше се постоянното бръмчене на мухите.

Шерифът се обърна.

— Е, Пендъргаст — каза той с мек тон, — както изглежда сме се разкарвали за нищо.

След това погледът му се отмести от рамото на Пендъргаст и се спря върху нея. Изгледа я в продължение на няколко неловки секунди, преди да погледне отново към Пендъргаст. Агентът не каза нищо.

Той бе извадил малко фенерче и лъчът му играеше по надутия труп. На Кори й призля — тя позна кучето. Беше шоколадов на цвят лабрадор, не съвсем чистокръвен, разбира се, и принадлежеше на сина на Суийд Кейхил — симпатично дванайсетгодишно луничаво хлапе.

— Добре, Тад — каза шерифът и плесна по отпуснатото рамо заместника си, — видяхме всичко, което имаше да се види. Да приключваме.

Пендъргаст бе приближил и бе коленичил, за да огледа кучето по-отблизо. Разпръснатите мухи се извиха в облак над трупа.

Шерифът мина покрай Кори, без да й обърне внимание и като стигна до края на полянката, се обърна:

— Пендъргаст? Идваш ли?

— Не съм приключил с огледа си.

— Намери ли нещо интересно?

Последва кратка пауза, след която Пендъргаст отговори:

— Това тук е ново убийство.

— Ново убийство ли? Мъртво куче в царевицата на две мили от мястото на убийството на Суег?

Кори гледаше с притаен ужас как агентът от ФБР повдигна главата на кучето и леко я завъртя напред-назад, после я отпусна отново и освети с фенерчето си устата, ушите и хълбока му. Ядосаните мухи се разбръмчаха по-силно.

— Е? — попита шерифът, тонът му бе станал по-остър.

— Вратът на кучето е счупен насилствено — рече Пендъргаст.

— Сигурно го е ударила кола. Довлякло се е тук да умре. Случва се непрекъснато.

— Колата не би постъпила така с опашката му.

— Каква опашка?

— Точно това е въпросът ми.

И шерифът, и Тад насочиха лъчите на фенерчетата си към задницата на кучето. Там, където е била опашката му, сега имаше само розов израстък с бяла кост в средата.

Шерифът не каза нищо.

— А ей там — посочи с лъча на фенерчето си Пендъргаст, — мисля, че ще откриете отпечатъците от стъпките на убиеца. От боси крака, четирийсет и четвърти номер — ще водят обратно към реката. Същите отпечатъци, които намерихме на мястото на първото убийство.

Последва ново мълчание. След което заговори шерифът:

— Е, Пендъргаст, мога да кажа само, че донякъде изпитах облекчение. Ти си мислеше, че си имаме работа със сериен убиец. А сега знаем, че е някакъв побърканяк. Да убие куче и да му отреже опашката. Боже Господи!

— Но тук ще забележите и разликите. В това убийство няма церемония, нямаме усещането, че трупът е аранжиран като в „жива картина“.

— И?

— Това не се вписва в модела. Но, разбира се, това означава само, че си имаме работа с нов модел, всъщност с изцяло нов тип.

— Нов тип какво?

— Сериен убиец.

Хейзън извъртя театрално очи.

— Ако питаш мен, все още си имаме работа с едно убийство. Кучето не се брои. — Обърна се към Тад. — Обади се на съдебния лекар и да откараме това куче в Гардън сити за аутопсия. Извикай специалистите по оглед на местопрестъпленията да хвърлят едно око на отпечатъците, които намерят. Нека щатските да поставят охрана. Искам мястото да бъде „запечатано“. Никакъв неоторизиран персонал. Ясно?

— Ясно, шерифе.

— Добре. А сега, Пендъргаст, надявам се, че ще съпроводиш веднага всички неоторизирани извън мястото на престъплението.

Кори подскочи, когато той изведнъж освети лицето й.

— Шерифе, сигурно нямате предвид моята помощничка, нали?

Последва заредено с гръмотевици мълчание. Кори го погледна и се запита каква ли бе играта му сега. Помощничка? Старите й подозрения се възродиха отново; следващия път сигурно ще поиска да му асистира и в гащите.

След малко заговори отново шерифът:

— Помощничка ли? Нима имаш предвид тази престъпничка до теб, на която предстои да й бъдат предявени обвинения в кражба втора степен, което, между другото в щата Канзас се смята за углавно престъпление?