Дъглас Престън - Ден на гнева

Облегна се назад с приятелска усмивка и зачака.

— Народът на навахо ви изказва своята признателност, господин Кроули.

Кимвания и одобрително мърморене от всички около масата.

— Благодарни сме ви за всичко, което направихте — продължи Язи. — Народът на навахо изпитва огромно задоволство от възможността да даде толкова важен принос към американската наука.

Говореше бавно и премерено, сякаш бе репетирал думите, а Кроули усети как нещо малко и студено се затяга в стомаха му. Сигурно искаха да намалят хонорара му. Е, добре дошли са да опитат — нямаха си представа с кого си имат работа. Скапани диваци.

— Справихте се прекрасно, като разположихте Изабела в нашите земи и договорихте справедливи условия с правителството — продължи Язи, вдигнал сънливите си очи към Кроули, но без да ги приковава върху него. — Направихте, каквото обещахте. Това е нещо ново в отношенията ни с Вашингтон. Вие спазихте обещанията си.

Каква беше причината за това посещение?

— Благодаря ви, господин председател, много мило и много се радвам да го чуя. Ако ми простите известно самохвалство, това беше един от най-предизвикателните проекти, свързани с лобиране, в които съм участвал. Успяхме да се справим, нали? — грейна Кроули.

— Да. Надяваме се, че получената от вас компенсация е достатъчна награда за работата ви.

— Всъщност проектът се оказа много по-скъп за нас, отколкото очаквахме. През последните седмици счетоводителят ми е в ужасно настроение! Но не всеки ден помагаме на американската наука, като в същото време осигуряваме работа и нови възможности за народа на навахо.

— Което ме отвежда до причината за посещението ни.

Кроули отпи от чашата си.

— Добре, да чуем.

— Тъй като работата е свършена и Изабела работи, няма да се нуждаем повече от услугите ви. След като договорът ни с „Кроули и Стратам“ изтече в края на месеца, няма да го подновим.

Язи говореше толкова директно и без всякаква изисканост, че Кроули се нуждаеше от известно време, за да проумее нанесения удар, но въпреки това запази усмивката си.

— Много съжалявам да го чуя — каза той. — На какво се дължи това — на нещо, което сме направили, или което не сме успели да направим?

— Не, само каквото казах — проектът е завършен. За какво още да се лобира?

Кроули си пое дълбоко дъх и остави чашата.

— Не ви виня, че смятате така… в крайна сметка Уиндоу Рок е много далеч от Вашингтон. — Той се приведе напред и снижи глас до шепот: — Нека ви кажа нещо, господин председател. В този град нищо никога не завършва. Всъщност Изабела все още не е пусната, а една популярна тук поговорка гласи: „Много неща могат да попречат на чашата да стигне до устата.“ Нашите врагове — вашите врагове — никога не се отказват. Мнозина в Конгреса все още изгарят от желание да преустановят проекта. Така става във Вашингтон — никога не прощават, никога не забравят. Утре може да внесат законопроект, който да прекъсне финансирането на Изабела. Може да се опитат да предоговорят плащанията за наема. Имате нужда от приятел във Вашингтон, господин Язи. Аз съм този приятел. Аз съм човекът, който удържа на думата си. Ако чакате лошите новини да стигнат до Уиндоу Рок, вече ще бъде твърде късно.

Наблюдаваше лицата им, но не забеляза никаква реакция.

— Силно ви препоръчвам да подновите договора поне за още шест месеца — като застраховка.

Този Язи беше непроницаем като китаец. На Кроули му се искаше все още да работи с предишния старейшина, който обичаше пържолите алангле, мартинито — сухо, а жените — с обилно начервени устни. Само да не го бяха спипали как бърка в гърнето с меда на племето!

Най-сетне Язи заговори:

— Имаме много неотложни нужди, господин Кроули — училища, работни места, болници, спортни съоръжения за младежите. Само шест процента от пътищата ни са асфалтирани.

Кроули се усмихна, сякаш беше пред камера. Неблагодарни кучи синове. Щяха да получават по шест милиона отсега до края на света, а той нямаше да вземе нито пени. Не ги лъжеше — задачата му като лобист беше изключително трудна от началото до края.

— Ако наистина нещо попречи на чашата да стигне до устата — продължи Язи по характерния си протяжен и сънен начин, — можем отново да потърсим услугите ви.

— Господин Язи, ние сме малка лобистична фирма. Само аз и партньорът ми. Поемаме само няколко клиенти, а имаме дълъг списък с желаещи. Ако се откажете, незабавно ще заемат мястото ви. И тогава, ако се случи нещо и отново имате нужда от услугите ми…?