Дъглас Престън - Ден на гнева

— Адски си падам по миенето на съдове.

— Отлично!

— Мога да цепя дърва.

— Прекрасно!

Хейзълиъс караше като луд, избираше си лента и се носеше с пълна скорост, без да обръща никакво внимание на централната разделителна ивица.

— Извинявай, че не присъствах на кацането. Тъкмо приключваме с една проба на Изабела. Искаш ли да те разведа набързо?

— Чудесно.

Джипът се изкачи с висока скорост на едно възвишение. За един кратък миг Форд усети тялото си в безтегловност.

— Накаи Рок — оповести Хейзълиъс и посочи каменното копие, което Форд беше видял от самолета. — Старият търговски пункт носи името на тази скала. Наричаме и селището си Накаи Рок. Знаеш ли какво означава Накаи? Винаги ми се е искало да узная.

— „Мексикански“ на езика на навахо.

— Благодаря ти. Много се радвам, че дойде след толкова кратко предизвестие. За жалост, успяхме да оплетем конците с местните. Локууд много те цени.

Пътят зави надолу към една заслонена долчинка, обрасла с канадски тополи и оградена от отвесни канари от червен пясъчник. От външната страна на завоя имаше десетина или повече къщурки от изкуствен кирпич, разположени сред тополите, с образцови морави и бели дървени огради. Смарагдовозеленото игрище в средата на лупинга беше в ярък контраст с канарите. В далечния край на долчинката величествено като съдия се извисяваше подобна на плашило скала.

— В крайна сметка ще построим домове за около двеста семейства. Ще бъде като градче за гостуващи учени, семействата им и помощния персонал.

Джипът профуча край къщите и направи широк завой.

— Тенис корт — посочи вляво Хейзълиъс. — Плевня с три коня.

Стигнаха до живописна постройка, направена от свързани с кирпич дървесни стволове и засенчена от огромни тополи.

— Старият търговски пункт, превърнат в трапезария, кухня и стая за отдих. Има маса за билярд, за пинг-понг, джаги, кинозала, библиотека, столова.

— Какво търси търговски пункт толкова високо?

— Преди да ги прогони въгледобивната компания, навахо пасели овцете си на Червеното плато. В пункта търгували с храна и с материали за килимите, които тъчели от вълна. Килимите от Накаи Рок не са толкова прочути като тези от Ту Грей Хилс, но са също толкова хубави — дори по-хубави. — Той се извърна към Форд: — Къде си правил проучванията си на място?

— В Рама, Ню Мексико. — Форд не добави: „Беше само за едно лято. Още бяха студент.“

— Рама. Не беше ли мястото, където антропологът Клайд Клъкхон е правил изследванията за известната си книга „Магиите на навахо“?

Задълбочените познания на Хейзълиъс изненадаха Форд.

— Точно така.

— Говориш ли добре навахо? — попита Хейзълиъс.

— Достатъчно, за да си навлека неприятности. Навахо сигурно е най-трудният език на света.

— И като такъв винаги ме е интересувал. Помогна ни да спечелим Втората световна война.

Джипът шумно се закова на място пред малка и спретната къща с ограден двор, в който имаше изкуствено зелена морава, а също и вътрешен двор, маса за пикник и барбекю.

— Резиденцията на Форд — оповести Хейзълиъс.

— Очарователно. — Всъщност беше всичко, но не и това. Тази изпълнена с лош вкус постройка, имитация на възраждането на стила на пуебло, изглеждаше отблъскващо еснафски. Но пък пейзажът беше великолепен.

— Държавните жилища навсякъде са еднакви — каза Хейзълиъс. — Но ще видиш, че е удобна.

— Къде са всички?

— Долу в Бункера. Така наричаме подземния комплекс, където се намира Изабела. Между другото, къде е багажът ти?

— Ще пристигне утре.

— Явно много са бързали да те изпратят тук.

— Не ми дадоха време да си взема дори четката за зъби.

Хейзълиъс запали джипа и взе последната извивка на лупинга със скорост, която не щадеше гумите. След това спря, мина на режима четири по четири и внимателно свали превозното средство от павирания път и го подкара по двата неравни коловоза през храстите.

— Къде отиваме?

— Ще видиш.

Колелата се въртяха през канавките и подскачаха по камънаците, докато джипът се катереше през странната гора от извити хвойни и умрели пинии. Подскачаха така няколко километра. Пред тях се появи дълъг и стръмен склон от гладък червен пясъчник.

Джипът спря и Хейзълиъс изскочи навън.

— Ей там, горе е.

С растящо любопитство Форд го последва нагоре по склона до върха на една своеобразна канара от пясъчник. Върхът представляваше огромна изненада: неочаквано се озова на ръба на Червеното плато, а скалите се спускаха под него отвесно почти шестстотин метра. Не беше усетил, че приближават края на платото, нямаше никакво предупреждение за стръмните отвесни скали пред тях.