Дъглас Престън - Ден на гнева

— Още нещо за господата? — попита келнерът.

Преподобният изправи глава и вдигна чашата си.

— Още едно. — Погледна с присвити очи след отдалечаващия се келнер. — Според мен този мъж е хомосексуалист.

Кроули си пое въздух продължително и спокойно.

— Точно какво взаимоотношение предлагате, преподобни?

— Quid pro quo. Равностойно партньорство.

Кроули изчака.

— Да кажем, по пет хиляди на седмица с гаранция, че ще споменавам Изабела на всяка проповед и ще повдигна темата поне в едно предаване по кабелната.

Това било значи.

— Десет хиляди на месец — заяви Кроули хладно — и гарантирани минимум десет минути по темата във всяка проповед. А що се отнася до предаванията по кабелната, очаквам първото да е посветено изцяло на Изабела, а следващите да оказват натиск по темата. Ще правя дарението си в края на месеца, след излъчването. Всяко плащане ще бъде надлежно записвано като благотворително дарение, придружавано със съответния документ. Това е първото, последното и единственото ми предложение.

Преподобният Спейтс изгледа замислено Кроули. След това на лицето му цъфна огромна усмивка, над масата се протегна една луничава ръка и отново се показаха оранжевите косъмчета.

— Бог ще ти се отплати за парите ти, приятелю.

Рано във вторник преди закуска Форд седеше на масата в кухнята на къщичката си, вперил поглед в купчината досиета. Няма как високият коефициент на интелигентност да те предпази от превратностите на съдбата, но хората от екипа явно имаха прекалено много проблеми: трудно детство, родители с увреждания, проблеми със сексуалната нагласа, лични кризи, дори няколко фалита. Тибодо ходеше на психоаналитик от двадесетата си година, а диагнозата й беше нещо, наречено „гранично разстройство на личността“. Като юноша Чечини се бе забъркал с някаква религиозна секта. Едълстайн страдаше от пристъпи на депресия. Сейнт Винсънт е бил алкохолик. Уордлоу бе преживял посттравматичен синдром, след като бе видял с очите си как взривяват взводния му командир в една пещера в планината Тора Бора. На трийсет и четири Коркоран вече бе омъжена и разведена — два пъти. Инес бе обвинен, че спи с пациентки.

Като че ли само в миналото на Рей Чън нямаше нищо непристойно — тя беше просто първо поколение американка от китайски произход, чието семейство имаше ресторант. Долби също изглеждаше относително нормален, само дето бе израснал в един от най-лошите квартали в Уотс, а брат му се бе парализирал от случайно улучил го куршум по време на престрелка между улични банди.

Досието на Кейт бе най-показателно. Беше го прочел с някакво извратено и виновно увлечение. Баща й се беше самоубил скоро след раздялата с майка й — беше се застрелял заради провал в бизнеса. Здравето на майка й се бе влошавало продължително и в крайна сметка на седемдесет години се бе озовала в старчески дом, неспособна да познае дъщеря си. След смъртта на майка й в досието на Кейт имаше двегодишна празнина. Кейт бе предплатила за две години наема на апартамента си в Тексас и беше изчезнала. Форд беше адски впечатлен, че нито ЦРУ, нито ФБР бяха успели да открият къде е била и какво е правила. Тя отказваше да отговори на въпросите им — въпреки опасността службите за сигурност да не я одобрят като заместник-ръководител на проекта „Изабела“. Само че Хейзълиъс се бе намесил и не бе трудно човек да проумее причината — двамата имаха връзка. Като че ли бе по-скоро приятелство, отколкото страст и всичко бе приключило без лоши чувства.

Прибра папките, отвратен от нахлуването във вътрешното пространство, от силната намеса на правителството в личния живот на човека, разкрита от досиетата. Зачуди се как го е преглъщал по време на всичките си години в ЦРУ. Манастирът го бе променил повече, отколкото съзнаваше.

Извади досието на Хейзълиъс и го отвори. Беше го прегледал набързо, но сега се зае да го чете по-внимателно. Данните бяха подредени хронологично и Форд ги прочете в този ред, представяйки си кривата на живота на този човек. Хейзълиъс произхождаше от учудващо обикновена среда, единствено дете на солидно семейство от средната класа от Минесота със скандинавски корени, баща му беше началник-склад, а майка му — домакиня. Бяха трезвомислещи и посредствени хора, които редовно ходеха на църква. Наистина невероятна среда за един трансцендентален гений. Хейзълиъс скоро се бе оказал същинско дете чудо: завършил бе с пълно отличие „Джон Хопкинс“ на седемнайсет, защитил бе докторат в Калифорнийския технически университет на двайсет, бе станал щатен преподавател в Кълъмбия на двайсет и шест и носител на Нобелова награда на трийсет.