Дъглас Престън - Ден на гнева

Главата на Лоренцо клюмна. За миг Еди си помисли, че това е признак на разкаяние, но след това чу гъргорещ звук, когато Лоренцо събра слюнка и я изплю в краката на Еди, където тя се пльосна като сурова стрида.

Сърцето на Еди заби силно. Беше бесен.

— Не смей да плюеш, докато говоря с теб, господинчо! — повиши глас Еди.

Лоренцо се опита да направи крачка встрани и да заобиколи Еди, но пасторът бързо му прегради пътя отново.

— Чуваш ли ме или си твърде пиян?

Индианецът просто си стоеше.

— Откъде взе парите за алкохола?

Лоренцо вдигна ръка и после тежко я отпусна.

— Попитах те нещо.

— Един тип ми дължеше — дрезгаво прозвуча гласът му.

— Така ли? Какъв тип?

— Не му знам името.

— Не му знаеш името — повтори Еди.

Лоренцо направи още един вял опит да го заобиколи, но Еди му попречи. Усети, че ръцете му треперят.

— По една случайност знам откъде си взел парите. Откраднал си ги. От даренията.

— Нищо подобно.

— Откраднал си ги и още как. Повече от петдесет долара.

— Глупости.

— Не ругай, Лоренцо. Видях те да ги взимаш. — Изрече лъжата още преди да си даде сметка. Обаче нямаше значение. Все едно наистина го бе видял — вината бе изписана по цялото му лице.

Лоренцо не продума.

— Петдесет долара, от които тази мисия отчаяно се нуждае. Само че ти ги открадна не просто от мисията. И не просто от мен. Откраднал си ги от Бога!

Никакъв отговор.

— Как според теб ще реагира Бог? Помисли ли за това, докато взимаше парите, Лоренцо? „И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой луд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.“

Лоренцо рязко се извърна и тръгна в противоположната посока, обратно към градчето. Еди се метна напред и стисна рамото на ризата му. Лоренцо освободи рамото си и продължи да върви. Изведнъж зави и тръгна към караваната.

— Къде отиваш? — кресна Еди. — Не влизай там!

Лоренцо хлътна вътре. Еди се втурна подире му и спря на вратата.

— Излизай! — Поколеба се да го последва вътре, защото се боеше онзи да не го нападне. — Ти си крадец! — провикна се той към вътрешността. — Ето това си! Най-обикновен крадец. Веднага излез от дома ми! Ще повикам полицията!

Откъм кухнята се разнесе трясък — чекмеджето с прибори бе хвърлено на пода.

— Ще платиш повредите! До последния цент!

Още един трясък, още счупена посуда. На Еди отчаяно му се искаше да влезе вътре, но се страхуваше. Индианецът поне беше в кухнята, а не в спалнята отзад, където се намираше компютърът му.

— Излез от там, пияницо! Боклук такъв! В Божиите очи ти си леке! Ще съобщя на надзорника ти и ще те върнат в затвора! Гарантирам ти!

Неочаквано Лоренцо се появи на входа с дълъг нож за хляб в ръка.

Еди отстъпи назад, далеч от верандата.

— Лоренцо, не!

Лоренцо застана на верандата несигурно, размахвайки ножа и примигвайки на светлината на залязващото слънце. Не пристъпи напред.

— Хвърли ножа, Лоренцо. Хвърли го.

Ръката му се спусна.

— Веднага го хвърли. — Еди видя, че хватката около дръжката на ножа се отпуска. — Пусни го, иначе Исус ще те накаже.

Внезапно в гърлото на Лоренцо заклокочи гняв.

— Ще го мушна на твоя Исус ей така, право в задника! — размаха той ножа във въздуха толкова неистово, че едва не изгуби равновесие.

Еди политна назад, а думите го блъснаха като ритник в стомаха.

— Как… се осмеляваш… да богохулстваш… за Спасителя? Ти, болно… зло копеле!… Ще гориш в ада, Сатана! Ти…! — Пискливият глас на Еди секна в пристъп на истерия.

От гърлото на Лоренцо изригна хриплив и груб смях. Той размаха ножа ухилен, сякаш се наслаждаваше на ужаса на Еди.

— Точно така, право в задника!

— Ще гориш в ада! — провикна се Еди в пристъп на смелост. — Ще молиш Исус да навлажни пресъхналите ти устни, но той няма да те чува. Защото си отрепка. Боклук и отрепка!

— Право в задника — изплю се Лоренцо.

— Бог ще те порази, така да знаеш. Ще те накаже и ще те прокълне, богохулнико! Ти открадна от него, мръсен индиански крадец!

Лоренцо се хвърли към Еди. Обаче проповедникът беше дребен и бърз, затова докато ножът се носеше към него в широка и неефикасна дъга, Еди скокна настрани и хвана ръката на Лоренцо с двете си ръце. Индианецът се опита да се освободи и да насочи ножа отново към Еди, но той го стискаше с две ръце като териер, извиваше и извърташе ръката му и се опитваше да го накара да пусне ножа.

Лоренцо изръмжа и се напрегна, само че нямаше сила, защото беше пиян. Ръката му внезапно се отпусна и Еди продължи да я стиска.