Дъглас Престън - Ден на гнева

— Пусни ножа.

Лоренцо стоеше несигурно. Еди съгледа удобна възможност, блъсна Лоренцо с рамо, завъртя го настрани и грабна ножа. Само че изгуби равновесие и падна заднишком, а Лоренцо се стовари върху гърдите му. Докато Лоренцо падаше обаче, Еди успя да стисне дръжката на ножа. Лоренцо падна върху него и острието разряза сърцето му. Еди усети как топлата кръв плисва по ръцете му, с вик пусна ножа и се измъкна изпод тялото на индианеца. Ножът стърчеше от гърдите на Лоренцо точно над сърцето му.

— Не!

Колкото е да е невероятно, Лоренцо се изправи на крака с щръкнала от гърдите му дръжка. Залитна назад и с последно усилие стисна с две ръце дръжката. Лоренцо постоя така за момент, вкопчен за ножа, мъчейки се да го измъкне с бързо гаснещите си сили и вперил поглед в Еди с напълно безизразно лице и помътен поглед. Политна напред, строполи се тежко в пясъка, а от силата на удара върхът на ножа се показа от гърба му.

Еди гледаше ококорен, а устата му не спираше да бърбори. Видя как под проснатото възнак тяло бързо се събира локва кръв, която напоява жадната земя и оставя подобни на желе съсиреци на повърхността.

Първата мисъл на Еди беше: няма да стана пак жертва.

Слънцето отдавна бе залязло и във въздуха вече се усещаше хлад, когато Еди привърши с изкопа. Пясъкът беше сух и мек и той бе издълбал дълбока яма — много дълбока.

Спря, едновременно плувнал в пот и разтреперан. Изпълзя от дупката, издърпа стълбата, опря стъпалото си на тялото и го търкулна вътре. Трупът се приземи с влажно тупване.

Действайки много внимателно, изгреба всичкия окървавен пясък в дупката, като копаеше толкова дълбоко, колкото е нужно, без да пропуска нито една песъчинка. После свали всичките си дрехи и ги хвърли вътре. След това вътре полетя кървавата кофа, в която си бе измил ръцете, последвана от кърпата, с която се беше избърсал.

Застана чисто гол и разтреперан на ръба на тъмната дупка. Да каже ли молитва? Само че богохулникът не заслужаваше никаква молитва — пък и какво можеше да помогне молитвата на човек, който вече се гърчи и пищи в пламъците на ада? Еди му бе казал, че Бог ще го накаже и само петнайсет секунди по-късно Бог направи точно това. Господ насочи ръката на богохулника срещу самия него. Еди го бе видял с очите си — беше видял чудото. Бог беше там, на негова страна.

Все още гол, Еди зарина дупката, лопата след лопата, като се трудеше усърдно, за да запази топлината на тялото си. Приключи в полунощ. Заличи доказателствата за стореното, прибра инструментите и влезе в караваната.

Докато пастор Еди лежеше в леглото си тази нощ и се молеше пламенно както винаги, чу да се надига нощният вятър, както често ставаше. Виеше, блъскаше и шумно тресеше старата каравана, а пясъкът свистеше пред прозорците. Еди си помисли, че на сутринта дворът ще бъде пометен от вятъра, гладък девствен пясък, а всички следи от инцидента ще бъдат заличени.

Бог прочиства земята за мен, точно както ми прощава и пречиства душата ми от греха.

Еди лежеше в мрака, разтреперан и победоносен.

Същата вечер Букър Кроули последва метр д’отела към задната част на ресторанта за пържоли „Маклейн“ и завари преподобния Спейтс вече настанен на масата да разглежда дебелото подвързано с кожа меню.

— Преподобни Спейтс, много се радвам да ви видя отново — ръкува се той с него.

— И за мен е удоволствие, господин Кроули.

Кроули седна на мястото си, тръсна елегантно завитата ленена салфетка, за да я разгърне, и я постави на скута си. Към тях се доближи келнер.

— Да предложа на господата нещо за пиене?

— Седем и седем — поръча си преподобният.

Кроули се сви, доволен, че е избрал ресторант, където никой не го познава. Проповедникът миришеше на „Олд Спайс“, а бакенбардите му бяха със сантиметър по-дълги от уместното. На живо изглеждаше с двайсет години по-възрастен, отколкото на екрана, лицето му беше осеяно с най-различни петна, а кожата му беше грапава като на човек, който пие. Оранжевата му коса лъщеше на бледата светлина. Как е възможно човек с толкова познания в областта на медиите да търпи такава евтина прическа?

— А за вас, господине?

— Мартини „Бомбайски сапфир“, много сухо, чисто, с лимонова кора.

— Веднага, господа.

Кроули си лепна широка усмивка.

— Е, преподобни, гледах шоуто ви вчера. Беше… страхотно.

Спейтс кимна, а пълната му ръка с маникюр почука по покривката на масата.

— Бог беше с мен.

— Питам се дали сте получили отзиви.