Дъглас Престън - Ден на гнева

Но освен гениалността му трудно можеше да се каже нещо определено за него. Той не беше типичният тесногръд учен. В Кълъмбия студентите му го обожаваха заради острото му чувство за хумор, шеговития му темперамент и учудващата мистична жилка. Свиреше буги-вуги на пиано в група, наречена „Куаркстърс“, в някакъв клуб на 110 улица, а мястото се пълнеше със студенти, които го обожаваха. Водеше студентите си в стриптийз барове. Беше разработил теорията за „странното привличане“ на фондовата борса и беше натрупал милиони, преди да продаде системата на един хедж фонд 11 11 Фонд, който снижава риска за инвестициите при евентуално неблагоприятно насрещно движение на цените чрез специални финансови инструменти. — Бел.ред. .

След Нобеловата награда за работата му по квантовото струпване Хейзълиъс с лекота бе поел ролята си като наследник на знаменития физик Ричард Файнман. Беше написал не по-малко от трийсет теоретични статии за непълнотата на квантовата теория и бе разтърсил из основи тази дисциплина. Беше спечелил отличието „Фийлдс“ в математиката, защото бе доказал третото предположение на Лаплас, и бе станал единственият човек, спечелил и Нобелова награда, и наградата „Фийлдс“. Към списъка с отличията си беше добавил и „Пулицър“ за поетичен сборник — стихове с необичайна красота, в които се примесваха експресивен език, математически уравнения и научни теореми. Беше организирал спасителна програма в Индия за осигуряване на помощ за момичета от райони, където бе обичайно болните девойки да бъдат оставяни да умрат. В дейността му бяха включени и ненатрапчиви, но интензивни образователни курсове, които целяха промяна на обществените ценности по отношение на жените. Беше дарил милиони долари на една кампания за прекратяване на женското обрязване в Африка. Беше патентовал — и това според Форд бе комично — по-хубав капан за мишки, хуманен, но ефикасен.

Често се появяваше на шеста страница на „Поуст“ в компанията на богатите, облечен с характерните си костюми от седемдесетте с плоски ревери и огромни вратовръзки. Твърдеше, че ги е купил от Армията на спасението и не е дал повече от пет долара за нито един. Беше редовен гост на шоуто на Летърман, където винаги можеше да се разчита, че ще направи скандални и противоречащи на основната политическа линия твърдения — наричаше ги „неприятни истини“, — но бе изключително красноречив относно утопичните си проекти.

На трийсет и две години бе смаял всички с брака си за супермодела и бивша кукличка от „Плейбой“ Астрид Гънд, десет години по-млада от него и прословута с ведрата си тъпота. Тя го придружаваше навсякъде, дори в телевизионните предавания, където той я гледаше с обожание, докато тя бъбреше щастливо за пламенните си и неясни политически убеждения, а веднъж дори бе направила небезизвестното изявление относно събитията от 11 септември: „Боже, не може ли хората просто да се разбират?“

И това беше достатъчно зле, но през този период Хейзълиъс бе изтърсил нещо дотолкова скандално, че се бе обезсмъртило подобно на претенцията на „Бийтълс“, че са по-известни от Исус. Някакъв репортер бе попитал физика защо се е оженил за жена, „която толкова превъзхожда интелектуално“. Хейзълиъс адски се засегнал. „А вие за кого искате да се оженя — изръмжал той на журналиста. — Аз превъзхождам интелектуално всички! Астрид поне умее да обича, а това е повече, отколкото може да се каже за вас, слабоумни човешки същества.“

Най-умният човек на планетата бе нарекъл всички останали слабоумни. В отговор се надигнал невероятен вой до небесата. Вестник „Поуст“ прогърмял с класическото заглавие:

Манипулаторите на общественото мнение, кукловодите на тълпите и техните слуги изпаднали в праведен гняв. Достъпът на Хейзълиъс до всяка трибуна, амвон и „сапунерка“ 12 12 В американския ироничен жаргон — пищно украсена импровизирана платформа за неофициални речи. — Бел.ред. в Америка бил отрязан, той бил заклеймен като антиамерикански, антирелигиозен антипатриот, мизантроп и презрян сноб от най-омразния вид — посръбващ шери, откъснат от действителността елитарен тип от върхушката по Източния бряг. Пълна истерия.

Форд остави документите и си сипа още една чаша кафе. Дотук досието не се връзваше с Хейзълиъс, какъвто започваше да го опознава — човек, който претегля всяка дума и действа като умиротворител, дипломат, ръководител на екип. Все още не го беше чул да изказва нито едно политическо мнение.