Дъглас Престън - Сблъсък

Форд извади един дозиметър от раницата си. Той отчете нормално ниво на радиация, около 0.05 милирема. Форд направи няколко снимки, извади джипиеса и го настрои спрямо дупката. След това се наведе и прокара дозиметъра над самата дупка. Този път той отчете леко покачване до 0.1 милирема.

— Ще родя ли двуглави деца?

— Едва ли.

Той скочи в кратера и коленичи, после бръкна в дупката с пръсти и опипа наоколо. Стените бяха гладки и лъскави, също като стените на по-голямата дупка в Камбоджа. Извънземният обект — какъвто и да беше той — беше прорязал идеално кръгъл цилиндър в скалата. Пукнатините се простираха на всички страни, но нямаше почти никакви следи от обичайните експлозивни сблъсъци — дупката беше невероятно чиста, а земята почти неповредена. Сякаш някаква необичайна сила беше абсорбирала или пресякла енергията, която се отделяше при сблъсъка. Същото нещо се беше случило и от другата страна на Земята, в Камбоджа. Изходната дупка трябваше да бъде огромна, както ако куршум премине през тиква, само шоковата вълна трябваше да повали всичко до края на долината и да остави зад себе си действащ вулкан, от който изригва магма. Но не. И двете дупки като че ли се бяха запечатали. Никаква магма, никакви изригвания, никаква остатъчна радиация. В това нямаше никакъв смисъл. Всяко нещо, достатъчно голямо и бързо, за да прогори дупка в скалата и да прокопае тунел през земята, би трябвало да пръсне острова на парчета.

Форд надникна в дупката, светейки си с фенерче; тунелчето продължаваше докъдето стигаха лъчите и по-нататък. Той потрепери. От цялата тая работа го побиваха тръпки; той не беше съвсем сигурен защо. Измери дупката, записа си входящия ъгъл и направи няколко снимки. После извади геоложкото си чукче от раницата, отчупи от ръба на дупката няколко фрагмента с блестяща вътрешна страна и ги прибра в лабораторни пликове, закопчани с цип. Освен това взе проби от пръстта и растенията.

— Как може метеорит, достатъчно голям, за да подпали цялото крайбрежие на Мейн, да направи толкова мъничка дупка? — попита Аби.

— Това е един много добър въпрос. — Форд се изправи и изтупа прахта от коленете си.

— До каква дълбочина смяташ, че е стигнал, преди да се спре?

Форд се прокашля и я погледна.

— Не е спрял.

— Какво имаш предвид?

— Преминал е през цялата Земя.

Тя се вторачи в него.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Излязъл е в северозападна Камбоджа. Само че там дупката е много по-голяма от тази — не четири инча, а десет фута в диаметър.

— Леле мале!

— Излетял е с такава сила, че е изравнил със земята цяла една квадратна миля от джунглата.

— Имаш ли представа какво е било?

Форд започна да си прибира нещата.

— Никаква.

— На мен ми звучи като миниатюрна черна дупка. Преминава през планетата, като постепенно се разширява и оставя след себе си радиоактивни следи.

— Това е интересна хипотеза.

— Разбра ли откъде е дошло?

Форд метна раницата на гърба си.

— Не.

— Защо не?

Форд въздъхна.

— И как според теб бих могъл да го направя?

— Имаш снимка как пристига, имаш входяща точка и ъгъл, точно време на сблъсъка, изходна точка и ъгъл — по дяволите, с тази информация съм повече от сигурна, че ще можеш да екстраполираш обратната траектория. Непрекъснато го правят с ПЗО-тата.

— ПЗО-та?

— Прекосяващи земята обекти. Това е класически проблем на орбиталната динамика.

Форд я гледаше съсредоточено.

— А ти ще можеш ли да го направиш?

— Дай ми един час и макбук с инсталирана Математика.

Корсо влезе в апартамента, като се движеше бавно, за да не събуди майка си. Спъна се в килима в коридора, изруга, и влезе в гостната, затваряйки вратата зад гърба си. Смяната му при Мото беше свършила, но той беше останал за по едно-две питиета. Часът вече беше два сутринта. Единайсет вечерта в Калифорния.

Единайсет. Той се отпусна на дивана с пламнало лице. По-рано през деня беше разговарял с Марджъри, много неприятен разговор, който приключи бързо, защото тя беше на работа. Бяха прекарали само седмица заедно, преди той да напусне; между тях се беше зародило нещо диво и еротично, което нямаше никакъв шанс да процъфти от разстояние.

Боже, чувстваше се ужасно. Никога не се беше забавлявал така с момиче. Освен това отчаяно изпитваше нужда да поговори с някой друг, да получи второ мнение от някой, който познаваше играчите и мястото.

Той вдигна телефона, набра номера. Телефонът иззвъня четири пъти преди гласът й да се чуе слаб и далечен.