Дъглас Престън - Сблъсък

Тя се замисли, след което се усмихна.

— Искате ли да го намерите?

— Това би ме зарадвало ужасно много.

Тя се приближи към него и заговори с нисък глас.

— Свършвам работа след половин час. Да се срещнем в кафенето на книжарницата малко по-надолу по улицата.

Половин час по-късно момичето се появи. Тя беше сменила сервитьорската си униформа с дънки и карирана риза.

Форд стана и й предложи съседния стол.

— Кафе?

— Тройно еспресо, две лъжички сметана, три захарчета.

Форд взе кафетата и ги отнесе до масата. Тя го погледна със смущаваща тревога в очите.

— Вие почнете пръв. Кажете ми кой сте и защо търсите метеорита.

— Аз съм планетарен геолог…

Тя изсумтя саркастично.

— Стига с тия глупости.

— Защо смятате, че не съм?

— Никой планетарен геолог не би объркал думите метеор и метеорит . Един истински планетарен геолог щеше да използва научния термин метеороид .

Форд я гледаше, смаян от бързината, с която го беше разконспирирала — и то някаква си сервитьорка от малък град. Той бързо замаскира объркването си с усмивка.

— Много си умна.

Тя не сваляше погледа си от него, поставила ръце на масата пред себе си.

Форд протегна ръка.

— Нека първо се запознаем. Уайман Форд.

— Аби Строу. — Една хладна ръка се пъхна в неговата и той я стисна леко.

— Аз съм нещо като частен детектив. Този метеороид ме интересува. Опитвам се да го проследя.

— Защо?

Той се замисли дали да не се опита отново да я излъже, но реши просто да скрие част от истината.

— Може да се каже, че работя за правителството.

— Наистина ли? — Тя се наведе напред. — И защо правителството се интересува?

— В падането са открити някои… аномалии , които представляват интерес. Бързам да добавя, че не съм тук с официална задача — може да се каже, че съм нещо като наемник.

Аби помисли известно време, след което заговори бавно:

— Знам много неща за този метеорит. Колко струва според вас?

— Извини ме — Форд беше смаян. — Да не би да искаш да ти платя за информацията?

Аби се изчерви.

— Парите ми трябват.

— С каква информация разполагаш?

— Знам къде се е приземил. Видях кратера.

Форд не можеше да повярва на ушите си. Дали не го лъжеше?

— Ще ми кажеш ли къде е?

— Както вече споменах, имам нужда от пари.

— Колко?

Последва кратко колебание.

— Сто хиляди долара.

Форд я погледна и се разсмя.

— Да не си полудяла?

— Казах го само защото… ами… толкова ми струваше да открия кратера — отвърна колебливо тя.

— За сто хиляди долара пет пъти ще открия кратера.

— Повярвайте ми, господин Форд, можете сто години да претърсвате залива и пак да не го намерите — освен ако не знаете точно къде да търсите. Малък е и не се забелязва от въздуха.

Форд се наведе напред и отпи от кафето си.

— Може би ще ми разкажеш как си направила това откритие и защо ти е струвало сто хиляди долара.

Момичето сръбна от кафето.

— Ще ви разкажа. На 15 април тъкмо си бях купила нов телескоп и правех снимки с продължителна експозиция на съзвездието Орион. Метеоритът падна и аз заснех опашката му на лента. По-точно цифрово.

— Заснела си го? — Форд не можеше да повярва на късмета си.

— Тогава ми хрумна една идея — проверих данните от метеорологичната шамандура в интернет. Никакво вълнение. Разбрах, че не е паднал във водата, а на някой остров. Изчислих ъглите от снимката и установих линията, по която е падал. Взех на заем рибарската лодка на баща ми, викнах една приятелка и отидохме да го търсим.

— Защо толкова се интересуваш от метеоритите?

— Струват много пари.

— Ама и ти си един търговец.

— За да прикрием следите си, разпространихме една измислена история, че търсим пиратско съкровище.

Форд се усмихна.

— Вече започна да ми става познато.

— Да. Нашият пристрастен към метамфетамин преследвач беше достатъчно глупав, за да й повярва и ни нападна, потапяйки лодката на баща ми. Застрахователите отказаха да платят.

— Съжалявам.

— Така че баща ми изплаща лодка, която не съществува. Можем да изгубим къщата. Така че разбирате за какво са ми парите — за да му купя нова лодка.

В очите й проблесна вълнение. Форд се престори, че не го забелязва.

— Намерила си кратера — каза той спокойно. — Как изглежда метеоритът?

— Да съм казвала, че съм намерила метеорит?

Форд почувства как сърцето му заби ускорено. Веднага разбра, че момичето не лъже.

— Не си намерила метеорит в кратера?