Дъглас Престън - Сблъсък

Тя въведе покорния си син вътре и го настани на дивана.

— Сега ще приготвя любимите ти сандвичи с фъстъчено масло, ти остани тук и отдъхни. Толкова си отслабнал!

— Добре съм, мамо.

Корсо събу обувките си, опъна се на дивана, пъхна ръце под главата си и се втренчи в тавана на родния си дом, размишлявайки за парите, които ЛРД му дължеше. Не можеха просто така да му откажат компенсаторния чек, а и неизползваната отпуска? Той си ги беше отработил. Не беше честно! Зачуди се дали Дирквайлер няма пръст в отказите за работа. Невероятно: той притежаваше най-невероятното откритие на света, не можеше да направи нищо с него, а учрежденията се отнасяха с него като с боклук.

Но той имаше един коз: твърдия диск. Зачуди се кога ли ще го потърсят. В главата му започна да се заформя една идея. Спомни си, че преди години един твърд диск със секретни данни беше изчезнал в лабораторията Лос Аламос. Това се появи на първата страница на „Ню Йорк Таймс“ и доведе до уволняването на директора и на група учени. Може би дискът от ЛРД трябваше да се появи на някое бюро във ФБР. Дори само фактът, че беше извън оградата, беше достатъчен да предизвика скандал. И кого щяха да обвинят за това? Директора на мисията.

Той седна. „Това беше!“ Кариерата на Чодри щеше да отиде по дяволите, защото някой от неговия отдел беше изнесъл твърд диск с класифицирана информация. Дирквайлер също щеше да го отнесе. Бяха му паднали в ръчичките. Но нямаше никакъв смисъл само да си отмъщава. Не… Заплахата, че ще отиде във ФБР, щеше да бъде само лостов механизъм. Сръгване, така да се каже. А поощрението щеше да е откритието, което щеше да направи и двамата известни, както и самия него — ако бяха достатъчно умни, че отново да го вземат на работа.

Това вече беше добър план. Едно бързо телефонно обаждане, нищо писмено. Ще иска само онова, което заслужава, нещо, което Чодри може да постигне само с един подпис — да го назначи отново. Като се има предвид откритието му, всичко ще бъде забравено. Той усети как го изпълва нарастващо въодушевление. Ако Чодри отхвърлеше предложението му и докладваше за откраднатия твърд диск, край с кариерата му. Повече никога нямаше да работи със секретни материали. Чодри не беше глупав, беше хладнокръвен и най-вече — амбициозен. В никакъв случай нямаше да пропусне възможността.

Корсо погледна към часовника си. В Ню Йорк беше десет часа сутринта, седем в Калифорния; Чодри все още щеше да си е вкъщи. Идеално.

Само за трийсет секунди откри телефона му в интернет. Корсо набра бавно номера с разтуптяно сърце, докато повтаряше на ум съобщението си. „У мен има твърд диск от ЛРД със секретни данни, който съдържа снимки с висока резолюция на планетата. Фрийман ми го изпрати преди да го убият. На този твърд диск има снимка на извънземен артефакт. Машина. Вярвайте ми, няма да го откриете. Но аз го намерих.“

„Ето какво предлагам. Вземете ме отново на работа. Ще си получите твърдия диск, никой няма да разбере за пропуска в сигурността — а ние ще си поделим заслугите за най-великото научно откритие за всички времена. Ако откажете, ще изпратя анонимно твърдия диск на ФБР и с кариерата ви ще бъде свършено. Край. Nada. Помните ли какво се случи в Лос Аламос?“

„Изборът е ваш. Помислете добре, преди да направите нещо глупаво.“

В телефона се чу пропукване.

— Ало? — разнесе се спокойният глас на Чодри.

Форд слезе от гумената лодка на скалистия бряг на остров Шарк и вдъхна дълбоко соления въздух. Радваше се, че отново върви по твърда земя — плаването с лодката, въпреки спокойното море, го караше да се чувства неспокоен. Трябваше да признае, че от него не ставаше моряк. Островът се къпеше в лъчите на яркото лятно слънце, а блестящият океан се простираше до ръба на хоризонта. Над главите им кръжаха и крещяха чайки, раздразнени от нарушителите, които навлизаха в обичайния им терен за гнездене на островните скали.

— Гледай да не си окаляш гучитата — каза Аби.

Той я последва към върха на хълма, проправяйки си път между скалите и храсталаците, и само след миг се озова пред един малък кратер. Скорошните дъждове бяха измили нацепената скала на дъното му. В средата й, обградена от пукнатини, се виждаше идеално кръгла дупка с диаметър около четири инча.

Той си пое дълбоко дъх. Какво би могло да направи входяща дупка от четири инча, да измине 8 000 мили през земята и да направи изходен кратер с диаметър десет фута?

— Дойдохме да търсим метеорита — каза Аби, — а намерихме дупка. — Тя се засмя горчиво.