Дъглас Престън - Сблъсък

Върхът на ножа начерта линия от гърдите до корема му. Острието сочеше към копчето на панталона.

В долината се разнесе едно дълбоко бум , което отекна между хълмовете.

— Опа — каза Форд.

Шест прибра ножа в калъфа и размени бърз поглед с Тък. Без да бърза, високият мъж излезе от стаята и се запъти към къщата. След малко се върна и кимна на Шест. Камбоджанецът излая някаква заповед на войниците, които развързаха Форд от стола, дадоха му парцал да попие кръвта от раните и го поведоха обратно към верандата. Над близкия хълм се носеше тъмен змиеподобен облак от дим и прах.

— Объркали сте хълмовете — каза Шест, оглеждайки облака и небето с бинокъла си.

Форд сви рамене.

— Хълмовете много си приличат.

— Не виждам самолета.

— Естествено, че няма да го виждаш.

Форд забеляза, че Шест, който досега изглежда, че не обръщаше никакво внимание на горещината, беше започнал да се поти.

— Разполагате с шейсет минути преди този лагер да бъде унищожен и всички вие да бъдете подгонени и избити като кучета. Затова решавайте по-бързо — каза Форд.

Шест се втренчи в него с малките си черни очички.

— Как ще получа тези един милион долара?

— Вземете раницата ми.

Шест изкрещя някаква заповед и един от войниците изчезна, завръщайки се след малко с раницата на Форд в ръка.

— Подай ми я — каза Форд.

Той я взе и извади един плик. Той вече беше отварян и преглеждан. Подаде го на Шест.

— Какво е това?

— Това е бланка на „Атлантик Фермьогенсфервалтунгсбанк“ в Швейцария. На нея са написани банкова сметка и код за потвърждение. Моля, забележете сумата на депозита: 1,2 милиона швейцарски франка или около един милион долара. С тези пари ще можете да се установите някъде, далече от враговете си, и да изживеете последните си дни в спокойствие и комфорт, заобиколен от деца и внуци.

Шест извади една ленена кърпа от джоба и бавно я прокара по челото си.

— За да приберете парите си трябва само да представите това писмо и кода — продължи Форд. — Приносителят на писмото и кода взема парите, разбрахте ли? Независимо кой е той. Но има и една уловка.

— Каква?

— Ако до 48 часа не се върна в Сием Риап, за да докладвам, парите ще изчезнат от сметката.

Шест отново попи челото си. Форд погледна към Тък. Той не се потеше; мръщеше се и се взираше в облака, който се разнасяше в небето над хълма. После се обади:

— Това беше малка ракета. Може би трябва да изпратим някой на хълма, за да провери. — Обърна се към Форд и се усмихна широко.

Форд погледна часовника си.

— Както желаете. Разполагате с петдесет минути.

Тък го погледна с присвити очи.

— Времето е достатъчно.

Той се обърна към Шест и му каза нещо на диалект. Камбоджанецът се обърна към един от войниците, малко, жилаво момче на не повече от осемнайсет години, и му заповяда нещо, също на диалект. Момчето остави автомата си, свали патрондаша и съблече униформата, като остана само по черни платнени панталонки и свободна риза. Шест измъкна един деветмилиметров пистолет от колана си, провери пълнителя и му го подаде, заедно с едно уоки-токи. Момчето изчезна като дим в джунглата.

— Той ще стигне хълма за петнайсет минути — каза Тък. — И тогава ще разберем дали това е било ракетно нападение или измама. — Той се усмихна и за пръв път погледна Форд с широко отворени очи, които му придаваха комично, изненадано изражение на лицето.

Те зачакаха. Външно Форд оставаше напълно спокоен. Очевидно Кхон не беше успял да стигне до хълма с двете била. И както изглежда, не беше успял да се докопа до голямо количество експлозиви — експлозията наистина беше доста анемична.

Напрежението на верандата се засилваше.

— Десет минути — каза Тък с отвратителна усмивка.

Раменете се размърдаха неспокойно. Шест се потеше. Той отново прегледа писмото, сгъна листа, прибра го в плика и го пъхна под ризата си.

— Пет минути — каза Тък.

Ново бум отекна над долината и над дърветата се издигна страховит облак. Шест измъкна уоки-токито от колана си и извика нещо в него, опитвайки се да се свърже с войника. Не се чуваше нищо, освен статичен шум. Той захвърли радиото и огледа празното небе през бинокъла.

— Не виждам самолет! — изкрещя той.

Форд наблюдаваше внимателно Тък. Старецът вече не гледаше към хълма, а се беше обърнал към Форд и го пронизваше с хитрите си кафяви очи.

— Който и да представи писмото, вие или ваш пълномощник — повтори бавно Форд, — той получава парите. — Докато говореше, той гледаше към Тък и видя разбиране в порочно интелигентния му поглед.