Точно в един часа Форд се измъкна от скривалището си и тръгна по пътеката към долината, вдигайки силен шум и подсвирквайки. Когато се приближи на стотина ярда от бялата къща, картечен залп го засипа с листа и клонки и го накара да се хвърли на земята. Минута по-късно се появиха трима войници и започнаха да му крещят. Единият опря автомата в главата му, а другите бързо го претърсиха. След като откриха, че не е въоръжен, те го накараха да се изправи, завързаха ръцете зад гърба му и го блъснаха напред по пътеката. След няколко минути той стоеше на верандата пред Брат номер шест.
Ако Шест беше изненадан да го види, той не го показваше по никакъв начин. Стана от люлеещия се стол и се приближи към него, оглеждайки го така, сякаш Форд беше някаква интересна скулптура, и клатейки птицевидната си глава нагоре-надолу. Форд на свой ред го огледа. Мъжът беше облечен като френски колониален офицер, с бродирана бяла копринена риза, къси панталони в цвят каки, черни чорапи до коленете и официални обувки. Пушеше латакия 10 10 Латакия — специално приготвен тютюн, произвеждан в Сирия и наречен на името на пристанищния град Латакия. — Бел.прев.
със скъпа английска лула, над която се виеше ароматен син пушек. Лицето му беше деликатно, почти женствено, с набръчкан белег над лявата вежда. Докато обикаляше Форд, той сви червените си, момичешки устни и приглади назад бялата си коса.
След като приключи с огледа, Шест се приближи до една от колоните на верандата, чукна в нея лулата, за да изсипе недопушения тютюн, след което се облегна на парапета и отново я напълни. Процесът му отне пет дълги минути.
— Tue parle francais? 11 11 Говориш ли френски? — Бел.прев.
— каза най-накрая той с неочаквано нежен глас на елегантен френски.
— Oui, mais je prefere… 12 12 Да, но предпочитам… — Бел.прев.
да говоря на английски.
Усмивка.
— Не носиш лични документи. — Английският му не беше чак толкова добър, с носов кхмерски акцент.
Форд не каза нищо. На вратата се появи прегърбена фигура — съветникът, когото беше забелязал по-рано. Той беше облечен със свободни панталони в цвят каки, оредяващата му сива коса беше залепнала по челото, имаше тъмни кръгове под очите, сигурно беше около петдесетгодишен.
Шест се обърна към него на стандартен кхмерски.
— Намерихме един американец, Тък.
Тък погледна Форд със сънливите си очи.
— Името ти? — попита Шест.
— Уайман Форд.
— Какво правиш тук, Уайман Форд?
— Търся вас.
— Защо?
— За да поговорим.
Шест извади нож от джоба си и каза тихо:
— Първо ще ти отрежа топките. После ще говорим.
Тък протегна възпиращо ръка и се обърна към Форд на много по-гладък английски с британски акцент.
— Откъде точно идвате? — Сънливите очи се затвориха, останаха затворени за момент и после отново се отвориха.
— Вашингтон, окръг Колумбия.
Шест леко махна с ножа и заговори на кхмерски:
— Губиш си времето. Остави ме да го обработя с ножа.
Тък не му обърна никакво внимание и продължи:
— Работите за правителството, нали?
— Много правилно.
— С кого сте дошли да разговаряте?
— С него. Брат номер шест.
Настъпи внезапна, смразяваща тишина. След миг Шест замахна с ножа към лицето му.
— Защо искаш да говориш с мен?
— За да приемете условията за вашето предаване.
— Да се предам? — Шест се наведе към него. — На кого?
Форд вдигна поглед нагоре.
— На тях.
Двамата мъже погледнаха към небето.
— Разполагате с… — Форд се усмихна и погледна към часовника си — … около сто и двайсет минути, преди да пристигнат безпилотните самолети и крилатите ракети.
Шест се втренчи в него.
— Искате ли да чуете условията? — попита Форд.
Шест опря острието на ножа към гърлото на Форд и леко натисна. Той усети как то леко започва да прониква в плътта му.
— Ще ти прережа гърлото!
Тък леко докосна Шест по ръката.
— Да — каза той спокойно. — Искаме да чуем условията.
Шест свали ръката, с която държеше ножа, и отстъпи назад.
— Имате две възможности. Вариант А: не се предавате. След два часа мината ви ще бъде изравнена със земята от безпилотните самолети и крилатите ракети. След това ЦРУ ще дойде да почисти — да ви очисти. Може и да умрете, може и да избягате. Във втория случай ще бъдете преследвани до края на живота си. На стари години няма да имате никакъв покой.
Мълчание.
— Вариант Б: Предавате се в мои ръце, изоставяме мината и си тръгваме. След два часа тя ще бъде взривена от американските бомби. ЦРУ ще плати един милион долара за вашето съдействие. Ще изживеете последните си дни в мир, като приятели на ЦРУ. Старостта ви ще премине спокойно.
Читать дальше