Дъглас Престън - Сблъсък

— Дай да си намерим някое хубаво заливче, да хвърлим котва и да се напоркаме.

— Отиваме на остров Шарк.

Джаки изстена.

— Само не и в мъглата, моля те. Главата още ме боли от онова вино, дето го пихме снощи.

— Чистият въздух ще те оправи. — Аби прегледа картата. Остров Шарк се намираше на около осем мили навътре в океана, заобиколен от подводни скали и рифове и изложен на опасни течения. Щеше да е адски трудно да слязат на него. Тя настрои станцията на климатичния канал и странно равният компютърен глас започна да чете прогнозата.

— Дай да останем известно време тук и да изчакаме мъглата да се разнесе — предложи Джаки.

— Сега ни е паднало. Морето е сравнително спокойно.

— Да, но мъглата !

— Имаме си радар и карта.

С приближаването на мъгливия облак над лодката се разпростря зловеща светлина.

Джаки се тръшна на стола до щурвала.

— Хайде, Аби, не може ли да починем за малко? Имам страшен махмурлук.

— Времето ще се разваля. Ако сега не използваме спокойното море, може да чакаме с дни. Виж — веднъж да стигнем там, за пет минути ще го обходим целия.

— Не, моля те.

Аби сложи ръка на рамото на приятелката си.

— Джаки, метеоритът ни чака.

Джаки изсумтя саркастично.

— Вдигни котва, първи помощник.

Докато Джаки се препъваше към носа, мъглата погълна лодката и светът им се сви до няколко ярда сивкав здрач.

Джаки вдигна котвата и я застопори.

— Ти си капитан Блай, знаеш ли го?

Без да сваля очи от картата, Аби леко завъртя кормилото и насочи носа на „Марея“ към остров Шарк.

— Ибей, дръж се, идваме!

Минутите минаваха, а Форд чакаше на верандата. Войниците стояха наоколо в готовност. Шест седеше в леко поскърцващия люлеещ се стол, вперил поглед в равнината. Въздухът беше безпощадно горещ дори и в сянката на верандата. От мината отекваше какофония от звуци, парцаливите колони от миньори се движеха в безкраен ужасяващ кръг, а откъслечни изстрели бележеха края на поредния жизнен път. Децата пъплеха по купчината камъни, а пушекът от готварските огньове се издигаше към побелялото от жега небе. Тък стоеше, без да помръдва, затворил очите си сякаш спеше. Войниците помръдваха нервно, вперили погледи в небето над хълма.

Равномерното скърцане секна. Шест погледна към златния ролекс на китката си и вдигна бинокъла към очите си, за да огледа хълма.

— Четирийсет минути. Нищо. Ще ти отпусна още десет.

Форд сви рамене.

— Да влезем в къщата — каза Шест на Форд и се надигна от стола си. — Там е по-хладно.

Войниците изблъскаха Форд към къщата. Близо до свинарника, долепена до кухнята, се издигаше пристройка. Стаята, построена от сурови дървени трупи, беше съвсем празна, с изключение на дървени стол и маса. Щом влязоха в стаята, прасетата в кочината се разквичаха и загрухтяха очаквателно.

Форд забеляза изсъхналата кръв по стола и няколкото големи петна по пода, които бяха замазани с парцал. В смърдящия горещ въздух бръмчаха мухи. Една кървава следа водеше до задната врата, през която се стигаше директно в свинарника.

Войниците блъснаха Форд върху стола и завързаха ръцете му зад облегалката. Залепиха глезените му с тиксо към краката на стола и увиха стара ръждясала верига около кръста му и облегалката, заключвайки я отзад с катинар.

Войниците действаха с експедитивност, родена от практиката. Тък влезе в стаята и се изправи в единия ъгъл със скръстени ръце.

Отвън прасетата започваха да квичат от нетърпение.

— И така — каза Шест, изправен срещу Форд. Той измъкна изпод ризата си един стар нож ка-бар и се усмихна. Подпъхна острието под най-горното копче на ризата му и леко натисна. Копчето хвръкна. Нагласи ножа под следващото, откъсна и него, после следващото и така, докато ризата не се разтвори.

— Ти си бил голям лъжец.

Ножът откъсна и последното копче, после Шест го пъхна под тениската на Форд с острието нагоре и я разряза бързо. Опря върха в брадичката му, почака минутка и лекичко натисна. Форд усети ужилването и събирането на капките кръв, които падаха в скута му.

— Опа — каза Шест.

Ножът проблесна, отваряйки малък разрез върху гърдите на Форд, последва нов проблясък и нова рана. Форд се стегна, когато усети как топлата кръв потича надолу. Ножът беше изключително остър и досегът му не беше причинил никаква болка.

— Мястото е маркирано с X — просъска Шест.

— Това ти доставя голямо удоволствие, нали? — попита Форд.

Тък наблюдаваше, застанал до вратата.