Дъглас Престън - Сблъсък

С едно-единствено гладко движение Тък измъкна деветмилиметровия пистолет от колана си, насочи го в челото на Шест и стреля. Главата на белокосия отскочи назад, на лицето му се изписа искрено удивление, а мозъкът му се разпиля по пода. Той се строполи на верандата и остана да лежи там с широко отворени очи.

Войниците подскочиха при изстрела и насочиха оръжията си към Тък, ококорили уплашено очи.

Тък заговори спокойно на кхмерски:

— Сега аз командвам. Вие работите за мен. Разбирате ли? Всеки един от вас ще получи веднага по сто американски долара бонус за вашето съдействие.

Моментът на объркване премина за миг. Всеки войник събра длани пред гърдите си и се поклони на Тък.

Високият камбоджанец се наведе и леко измъкна писмото от вътрешния джоб на Шест, тъкмо навреме преди разширяващата се локва кръв да го залее. Пъхна го в своя джоб и се обърна към Форд с лека усмивка.

— А сега какво?

— Заповядай на войниците си да опразнят лагера. От всичко: охрана, затворници, миньори. Ако ЦРУ разбере, че бомбардира работници, които са били оставени в лагера, няма да получиш парите си. Бомбите ще започнат да падат след… — той погледна часовника си, — трийсет минути.

Тък тихичко влезе в къщата и минутка по-късно се върна с пачка двайсетачки, увита в найлон. Той преброи по пет банкноти на всеки войник, след това им добави по още една и им каза да опразнят лагера и да подкарат всички към джунглата — американците ще започнат бомбардировката след трийсет минути.

Докато те тичаха надолу по пътеката, стреляйки във въздуха, Тък подаде ръка на Форд.

— Винаги съм обичал да правя бизнес с американците — каза той със слаба усмивка.

Форд се насили да отвърне на усмивката.

Аби не сваляше очи от зелената точка на радара, докато „Марея“ се влачеше през гъстата мъгла със скорост от пет възела.

— Горката ми глава — каза Джаки. — Не ме карай да го правя.

— Почти стигнахме.

— Направо си истински Блай. — Джаки изсипа в шепата си две хапчета от пластмасова тубичка с парацетамол и ги изпи с бира. После подаде кутийката на Аби. — Искаш ли да сръбнеш?

Аби поклати глава, без да сваля поглед от радара.

— Онази лодка пак се появи.

— Лодка ли? Каква лодка?

— Ето я. — Тя посочи към зелената точка на радарния екран, на около една морска миля зад тях.

— Каква е тази лодка?

— Не знам. Малка е. Мисля, че ни следи.

— Откъде знаеш, че не е някой рибар?

— Кой ще тръгне да лови омари в тая мъгла? — Аби си поигра с настройките на радара. — Нищо не виждам.

— Угаси двигателя — каза Джаки.

Аби го направи и двете се заслушаха.

— Чуваш ли я?

— Да — каза Джаки.

— Движи се подир нас от два часа.

— Че защо му е на някой да ни следи?

Аби отново пусна двигателя.

— За да ни открадне съкровището?

Джаки се изсмя.

— Може би прикритието ти е било твърде добро.

Аби даде газ, без да сваля очи от малката зелена точка, очаквайки да помръдне. Но тя просто си стоеше там.

Аби въведе курс към подветрената страна на остров Шарк и подкара бавно натам. Проучването му нямаше да им отнеме много време. Островчето представляваше просто един хълм без дървета насред океана, с полегат склон от едната страна и стръмни канари от другата, които, погледнати отдалеч, създаваха впечатление за перка на акула. Тя никога не беше идвала тук, нито пък познаваше някой, който да е бил. Мъглата беше толкова гъста, че Аби едва виждаше носа на лодката си.

— По дяволите, Аби, ти май наистина мислиш, че ще намерим метеорита?

Аби сви рамене.

— Когато се съмняваш в нещо — каза Джаки, — пушни си някой джойнт за прочистване на мислите.

— Не, благодаря.

Джаки започна да си свива цигара.

— Чака ни работа — каза сприхаво Аби. — Не можеш ли да изчакаш малко?

— Джаки не се ли забавлява, от работа ще почне да затъпява.

Аби въздъхна, а Джаки започна да щрака със запалката, която отказваше да работи във влажния въздух.

— Слизам долу.

Намираха се на около половин миля от острова. Аби намали скоростта, поглеждайки непрекъснато към картата и дълбокомера. Около острова имаше безброй рифове и опасни подводни скали и тъй като скоро щеше да настъпи отлива, Аби не искаше да рискува и да се приближава твърде много. След малко спря двигателя.

— Джаки, пусни котвата.

Джаки излезе на палубата с цигара в ръка и се огледа.

— Гъстомъглец, както обичаше да казва дядо ми. — Тя остави цигарата върху кутията с трева, отиде до носа и извади застопоряващия клин. — Готова ли си?