Дъглас Престън - Сблъсък

— Да не си полудял? — попита чиновникът. — В този район е пълно с червени кхмери. Те са станали бандити, контрабандисти на скъпоценни камъни и отвличат хора за откуп. Ако докопат клиента ти, това ще ми създаде огромни проблеми. Разбираш ли ме?

— Разбирам — отвърна Кхон на кхмерски. — Но клиентът ми много иска да види тези руини. Дошъл е в Камбоджа само заради това. Само влизаме и излизаме — няма да се мотаем наоколо. Повярвай ми, знам какво правя. И преди съм бил водач. Миналия месец водих едни американци до Бантей Чхмар.

— Не мога да го позволя.

— Той ще ти плати добре.

Чиновникът разпери ръце.

— За какво са ми парите му, ако трябва да се разправям с отвличане? И то на американец? Отиде ми работата. Сега областта е спокойна, няма проблеми, всички са доволни. Не винаги е било така, нали знаеш.

— Може би една по-голяма сума пари ще компенсира неудобствата…

Настъпи кратко мълчание.

— Колко голяма?

— Сто долара.

Чиновникът махна с ръка.

— Шегуваш ли се? Нека бъдат хиляда.

— Хиляда? Ще се консултирам с клиента ми.

Кхон се обърна към Форд и каза на английски.

— Разрешителното струва хиляда долара.

Форд се намръщи.

— Това са много пари.

— Да, но… — Кхон сви рамене.

Форд повдигна ядосано вежда и си пое дъх да възрази, но после рязко кимна.

— Добре, ще платя.

Чиновникът продължи бързо на кхмерски:

— И още сто долара за картите с разчистените от мини територии.

Кхон се обърна.

— Още сто долара? Сега вече ти се шегуваш.

— Петдесет да бъдат тогава.

Кхон каза на Форд:

— Още петдесет за картите.

— А мотоциклети? Ще имаме нужда от мотоциклети — рече Форд, преструвайки се на ядосан. — Те колко ще ни струват?

Пазарлъкът продължи ще петнайсетина минути и накрая всичко беше договорено. Хиляда долара и още сто и четирийсет за разрешително, карти, наем за два мотоциклета, бензин, провизии и съхранение на лендкрузъра, докато ги няма. Форд извади парите и ги подаде на чиновника, който почтително ги взе с две ръце и ги заключи в чекмеджето на бюрото си.

Форд и Кхон излязоха навън и седнаха на сянка под едно хлебно дърво и зачакаха пристигането на мотоциклетите от близкото село.

— Каза ми да нося пет хиляди — каза Форд. — Тоя нещастник нямаше представа колко сме готови да платим.

— Този човек току-що спечели двугодишна заплата. Той е доволен, ние сме доволни — защо да подлагаме на съмнение щедростта на боговете?

По пътя със силно бръмчене се зададоха двата мотора, карани от кльощави тийнейджъри, изхъхриха, закашляха се и спряха.

Форд се втренчи в древните возила, които се крепяха цели само на изолирбанд и жица. Единият имаше бамбукова кошница, превързана отзад, омазана със съсиреци и засъхнала свинска кръв.

— Сигурно се шегуваш.

Кхон се разсмя.

— А ти какво очакваше, Харли Дейвидсън?

Сините хълмове в далечината бяха първото нещо, което Форд забеляза, когато пътеката стигна до едно малко сечище. През последните пет часа бяха следвали гъстата мрежа от пътечки в джунглата и той беше ужасно изморен, боляха го всички кости. Спря мотора и изключи двигателя. Кхон се спря до него. Форд наблюдаваше как камбоджанецът изважда картата от раницата си и я разгъва, но въпреки всичките му усилия да я запази цяла, тя бе започнала да се разпада от влагата и честата употреба. Кхон се взря в картата през дебелите стъкла на очилата си, след което погледна към Форд.

— Това са хълмовете Пном Нгуе, които поставят началото на планините покрай границата с Тайланд.

— Човеко, тук е адска жега. Как го постигаш, Кхон?

— Кое?

— Да запазиш такова спокойствие и такъв добър вид.

— Човек винаги трябва да има приличен вид — отвърна той, като сгъна картата с пълничките си, добре поддържани ръце. — Селото Трей Нхор се намира в подножието на тези хълмове. Това е последния аванпост на камбоджанската държава. След това започва ничия земя.

Форд кимна. Той попи потта от лицето си и избърса ръце, прехвърли крак през мотора, запали двигателя, даде газ и двамата отново поеха по криволичещата набраздена пътека. През следващите няколко километра те минаха покрай няколко селца — групички от тръстикови наколни жилища, воден бик, който теглеше двуколка, деца в тръстикова училищна колиба, които рецитираха заедно стихотворение на висок глас — след което пътеката започна да се изкачва нагоре. В далечината се изникна планински хребет, над върховете на дърветата се виеше пушек.