Дъглас Престън - Сблъсък

— Удоволствието ще бъде изцяло мое — усмихна се тя.

Форд паркира лендкрузъра до редичката очукани мотоциклети и погледна към написаната на ръка табела над малкия правителствен офис. На френски и кхмерски надписът обясняваше, че това е офисът на заместник-областния управител на Кампонг Крабей, комуна Свей Пор. Форд се измъкна от колата и веднага се озова в адска жега, маранята се стелеше на пластове във въздуха.

— Бог да ни е на помощ — въздъхна Кхон, като погледна с присвити очи занемарената бетонена сграда. — Дано носиш със себе си много долари.

Форд се потупа по джоба.

Те почукаха по дървената врата. Отвътре се чу глас, който им извика да влизат. Офисът на заместник-областния управител се състоеше от една стая с гол циментов под и стени, наскоро боядисани в бяло, едно голямо бюро в центъра, обърнато към вратата и две малки секретарски маси от двете му страни. Пред бюрото бяха поставени два метални стола. Задната врата водеше към външната тоалетна в двора. Стаята вонеше непоносимо на долнопробни цигари.

Заместник-областният, симпатичен мъж с белязано лице, се изправи с широка усмивка на лицето, разкривайки най-големите и бели зъби, които Форд беше виждал през живота си, които рязко контрастираха с маслиненозелената му раздърпана риза, провисналите сини панталони и джапанките. Вратът му беше дебел и мазен, а лицето му грееше ентусиазирано.

— Добре дошли! Добре дошли! — извика заместникът на английски, разперил приветствено ръце. Изглеждаше така, сякаш току-що е спечелил от лотарията. Което не беше далеч от истината, помисли си Форд, като се сети за неизбежните подкупи, които щяха да последват съвсем скоро.

Кхон го поздрави на кхмерски. Форд замълча както винаги, за да скрие факта, че разбира езика.

— Ние говорим английски! — извика мъжът. — Моля, специални приятели, седнете!

Форд и Кхон седнаха на твърдите метални столове.

— Hre min gnam sa! — извика мъжът към едната секретарка, която скочи и хукна навън, покланяйки се два пъти, когато мина край тях.

— Чудесен ден, нали? — каза мъжът, усмихна се отново и скръсти ръце. Форд забеляза, че и двата му палеца липсват.

— Да — отвърна Кхон.

— Много здраве тук, в Кампонг Крабей.

— Да, много е здравословно — рече Кхон. — Веднага забелязах адски добрия въздух.

— Добър въздух! Област Кампонг Крабей добре!

Форд и Кхон се усмихнаха и кимнаха в съгласие.

Секретарката се върна, носейки три кокосови ореха, отрязани с мачете откъм единия край, откъдето стърчаха сламки.

— Моля! — каза чиновникът. Те изпиха кокосовото мляко, което все още беше топло от висенето на слънце. Форд си помисли, че през живота си не беше пил нещо толкова вкусно.

— Отлично — каза Кхон. — Тук, в област Кампонг Крабей, сте ужасно гостоприемни.

— Най-добрите кокосови орехи! — изкрещя мъжът, който засмука сока толкова стръвно, че сламката избълбука. Той тръсна празната черупка върху бюрото и се оригна. — Какво ви трябва, приятели? — попита той, протягайки ръце. — Ще ви дам всичко.

— Това е господин Кърк Мандрейк — отвърна Кхон, — и той е турист авантюрист. Аз съм Кхон, неговият преводач.

— Аванта турист! — повтори чиновникът и закима усърдно, като очевидно нямаше представа какво означава това. — Добре!

— Той иска да посети разрушения храм, известен като Нокор Феас.

— Не знам този храм.

— Намира се дълбоко в джунглата.

— Къде е този храм? В област Кампонг Крабей?

— Не. Извън границите на областта. Трябва да преминем през североизточните райони на вашата област, за да стигнем до там.

Усмивката на лицето му охладня.

— Отвъд моята област нищо! Никой! Няма храм!

Кхон се изправи и разви картата върху бюрото на чиновника.

— Храмът е тук, в хълмовете Пном Нгуе.

Този път усмивката изчезна напълно.

— Това е лош район. Много лош.

— Клиентът ми, господин Мандрейк, иска да види храма.

— Не може да отиде там. Много е опасно.

Кхон невъзмутимо продължи да говори, сякаш не беше получил отказ.

— Господин Мандрейк ще плати добре за разрешението. Освен това се нуждае от помощта ви при маркирането на пътя върху картата. Естествено искаме да избегнем противопехотните мини. Вие познавате областта и имате карти с прочистените от мини райони.

— Много опасно. Ще говоря на кхмерски, за да разберете. Господин Мандрейк, може ли да говоря на кхмерски? — Усмивката му отново грейна.

— Разбира се.

Той започна да обяснява на кхмерски и Форд се заслуша внимателно.