Дъглас Престън - Сблъсък

— Престани! — Дойл се опита да го отблъсне, после закри лице с кльощавите си ръце и се сви треперещ в стола. — Моля те!

— Къде ти е портфейла? Дай си портфейла! — Той отново го удари.

Все още закриващ лицето си с една ръка, Дойл бръкна с другата в джоба на гащеризона и измъкна портфейла си. Педалът направо плачеше. Уърт го отвори и измъкна отвътре пачка пари. Бяха само петдесетачки. Пусна портфейла на пода и преброи банкнотите.

— Я виж ти, осемстотин долара.

Той рязко замахна и удари Дойл, мъжът проплака и отпусна ръцете си. Уърт се засмя.

— Духач. — Той сгъна парите и ги пъхна в задния си джоб. Насочи дулото на пистолета към челото на Дойл и леко натисна. — Чуй ме, шибаняк. Ще се върна в понеделник. Искам да ме чакат четири хиляди и двеста долара, ясно ли е?

— Имахме уговорка — отвърна плачливо Дойл. Лицето му беше омазано със сълзи и сополи.

— Сега имаме нова уговорка.

Форд изчака Кхон да излезе от бара и тръгна заедно с него по калната улица.

— Прам е човек на навика — каза Кхон. — Ще излезе от бара точно в един часа, ще се качи в новия си мерцедес и ще пропътува тристате ярда до дома си точно за пет минути.

— Той труден клиент ли е?

— Сече му пипето, да.

— Ще бъде ли пиян?

— Не. Вечер пие точно по две бири, нито повече, нито по-малко.

Двамата приближиха до къщата на Прам Форганг — нова, боядисана в бяло тухлена сграда, която, както изглежда, се издигаше до някогашния му дом, традиционно камбоджанско наколно жилище, под което дремеше воден бик. Оризища обграждаха къщата от три страни, а в предния двор растяха кокосови палми.

— Ще се приближим отзад — каза Форд. Те слязоха от пътя и поеха по една пътечка, която минаваше по дигата между оризищата. Нощта беше топла и ясна, от изток се показваше пълната луна, обляна в кървавочервено. Форд вдъхна дълбоко миризмата на Камбоджа: кал, зеленина, влага.

— Прекрасна нощ за разходка — каза Кхон, като си пое дълбоко въздух и разпери ръце.

Те продължаваха да вървят по дигата, криволичейки между оризищата. Боядисаната в бяло къща на Прам Форганг постепенно изникна от мрака като призрачна постройка. Приближиха се до задната врата и Форд бързо отключи елементарната ключалка. Двамата влязоха в къщата.

Вътре миришеше на сандалово дърво. Те се придвижиха към всекидневната, без да светват лампите. Форд зае стратегическото място в един фотьойл вляво от вратата, а Кхон се настани на дивана вдясно.

— Дванайсет и четирийсет — прошепна Форд. Той измъкна своя валтер 32-ри калибър от джоба и го положи в скута си.

В определеното време, точно в 1:05 сутринта, фаровете на новия мерцедес на Прам осветиха прозорците и минута по-късно Форд чу ключа му да се завърта в ключалката. Вратата се отвори, пламна кибритена клечка — по това време на нощта нямаше ток — и Прам влезе в стаята, стъписвайки се при вида им.

Той веднага се опита да избяга обратно през вратата, но бърз като светкавица, Форд се хвърли напред и подложи крак на вратата, като я блокира. Той опря пистолета в главата на мъжа и постави пръст на устните си. Шшшт!

Прам просто го гледаше.

Форд затвори внимателно вратата и махна с пистолета към него.

— Suor-sdei 7 7 Suor-sdei (кхмерски). — Здравейте. — Бел.прев. , господин Прам. Ще поседнем ли?

Прам остана прав и напрегнат. Кхон се появи от сенките и запали един фенер, който изпълни стаята с немощна жълта светлина.

— Казах да поседнем.

Прам седна предпазливо, като животно, готово всеки миг да хукне.

— Какво искате?

— Дойдохме при вас на приятелско посещение, с отлично бизнес предложение.

— Проникнали сте в къщата ми на приятелско посещение?

— Позволихме си да влезем през задния вход заради вашата собствена сигурност, не за нашата.

Прам се размърда неловко. Форд изучаваше мъжа. Той беше на средна възраст, кльощав и дребен, с шкембе и неспокойни маниери. Беше облечен с хавайска риза, незапасана, с широки панталони и джапанки, и миришеше слабо на бира и евтин парфюм. Големите му, влажни очи бяха нащрек. Той запази мълчание.

Форд се усмихна.

— Господин Прам, дойдохме при вас, за да научим местоположението на мината за скъпоценни камъни.

Прам не каза нищо.

— Готови сме щедро да заплатим за тази информация.

— Не знам за какво говорите.

— Не искате ли да чуете нашето предложение?

— Няма какво да ми предложите — нито пари, нито жени — което да ме накара да променя мнението си. — Прам се усмихна. — Огледайте се: имам всичко, от което се нуждая. Хубава кола, красива къща, телевизор с плосък екран, компютър. Все хубави неща. И не знам нищо за никаква мина.