Дъглас Престън - Сблъсък

Кхон присви очи, свали очилата си, избърса ги с пеша на ризата си и отново ги сложи.

— Леле, и това е Гаруда!

— Великите мозъци мислят еднакво. — Форд кимна с глава към полето отвъд палатките. — Хайде да се поразходим.

Двамата тръгнаха натам. Кхон каза:

— Досега нямах възможността да ти кажа колко много, много съжалявам…

Форд го прекъсна с леко движение на ръката.

— Моля те, недей.

Кхон кимна и двамата продължиха да вървят по полето. Той махна с ръка.

— Добър бизнес е това, как мислиш?

— Отличен бизнес — каза Форд. — Сега вече не се събарят храмове, за да се крадат истински неща. Одобрявам от сърце.

— Добре дошъл в новата Камбоджа!

Докато вървяха през полето, Форд се възползва от възможността да огледа стария си приятел с периферното си зрение. Той ни най-малко не се беше променил; въпреки че Кхон трябваше да е навършил поне петдесет, той изглеждаше неостаряващ. Облечен със спретнато маслиненозелено ленено сако, бяла риза, вратовръзка с разхлабен възел, панталони с цвят каки и с бастунче в ръка, той приличаше на статист от филм за Индиана Джоунс. Но външността лъжеше; той беше рядко безстрашен мъж, спокоен и самоуверен. Такъв става човек, помисли си Форд, когато порасне под управлението на червените кхмери.

— И така, Кърк, каква е задачата?

— Меденки.

— Мацки или камъни?

— Камъни. Дойдох да открия източника. Мината.

Кхон се спря и се обърна към него.

— Да не си се върнал в ЦРУ?

Форд поклати глава.

— На свободна практика съм.

Ръката на Кхон се отпусна върху дръжката на бастуна.

— За кого работиш?

— Няма значение. Работата ми е да намеря координатите, да я фотографирам и заснема с камера и да предам информацията.

— А те какво ще правят с нея?

— Не знам и не ме интересува.

Кхон поклати глава замислено и се почеса по ухото.

— Има един дилър средна ръка на име Прам Форганг — каза Форд. — Познаваш ли го?

Кхон кимна с глава.

— О, да. Той е един от най-едрите брокери на скъпоценни камъни в града. Антики, скъпоценни камъни и ориз — трите стълба на нашата икономика.

— Има ли семейство?

— Един син. На осемнайсет години. Умно хлапе. Учи в университета в Пном Пен.

— Прам сам ли живее?

— Да.

— Довечера двамата ще го посетим.

Очите на Кхон грейнаха.

— Ще има ли тупалки?

— Не.

Лицето на Кхон увехна.

— И как смяташ да получиш онова, което ти трябва?

Форд погледна към металната сграда в другия край на полето, откъдето се чуваше жуженето на принтера.

— Нали каза, че има син в университета? Може би ще ми трябват само няколко листа хартия.

И той закрачи бързо към сградата с принтера.

Рандъл Уърт завърза надуваемата лодка за плаващия док, метна раницата на гърба си и тръгна с наведена глава по рампата към кея. Часът вече беше пет — може пък и никой да не го види. На колана си усещаше тежестта на стария револвер 44-ти калибър, който обикновено държеше на лодката.

— Здрасти, Уърт.

„Шибана каръщина.“ Уърт вдигна глава и видя човека, който най-малко би желал да срещне — Ърни Джура, собственика на магазина за рибарски такъми, висок метър и деветдесет и три, тежък сто килограма, който стоеше пред него облечен с непромокаеми рибарски дрехи и гумени ботуши. Джура беше започнал да го тормози още в училище и досега не се беше спрял.

— Трябват ми онези триста и двайсет долара, дето ми ги дължиш за нафтата. Няма да те заредя, докато не ми се издължиш.

— Нали ти казах, че ще ти платя. — Уърт усещаше, как крайниците му треперят от яд. Беше повече от сигурен, че Джура беше един от ония гадове, които му бяха нарязали капаните.

Джура го погледна твърдо, с присвити очи.

— Дано да е така.

Уърт профуча край него, импулсивно блъскайки го с рамо. Джура го хвана за яката, завъртя го и завря лицето си в неговото.

— Слушай, негоднико. Излъга ме, когато купуваше нафтата, каза, че имаш пари. Така че плащай, духач такъв, или ще ти отрежа топките, ще ти ги вържа на врата и ще те пратя на балетно училище. — Той блъсна Уърт, обърна му гръб и каза през рамо. — Искам си парите. Утре, преди обяд. Ясно ли е, смотаняк ?

Уърт пъхна ръка под якето си и сграбчи дръжката на револвера. Джура не му обърна никакво внимание, наведе се върху единия от въртящите се повдигачи и започна да развива някакъв болт.

— Задник — каза Уърт.

Джура не му обърна никакво внимание. Уърт понечи да извади пистолета, но после размисли. По-късно щеше да се разправя с Джура. Сега трябваше да улови една по-голяма риба. И по някакъв начин трябваше да се сдобие с нафта.