Дъглас Престън - Сблъсък

Той намали оборотите и се вторачи в нея. Заля го вълна от гняв, която се просмука до мозъка на костите му, като вода в гъба. Шибаната кучка; той не можеше да забрави какво му беше отговорила при споменаването на „по-дълбоко“. И то точно пред онази курва Джаки Спан! И ето ги къде бяха двечките, на остров Лаудс, търсеха съкровището на Дикси Бул. Из града се носеха слухове, че Аби е успяла да се докопа до някаква карта.

Докато лодката се носеше по течението, Уърт извади последната кутийка бира и хвърли найлоновата обвивка във водата. „Може пък някой тюлен да се задави с нея.“

Отпи от кутийката и я сложи в поставката за бира, монтирана върху капака на двигателя. Започваше да чувства напрежение, раздразнение, кожата му настръхна. Нуждаеше се от дрогата си. Той задрапа нервно по бузата, разчеса по невнимание един струпей и усети мократа кръв по пръстите си.

Изруга. Мушна се в малката каюта, извади малка стъклена лула иззад рибарските принадлежности, сипа в нея малко кокаин, запали с трепереща ръка запалката си и поднесе огънчето под главата. Внезапно се разнесе бълбукащ звук и той дръпна силно, изпълвайки дробовете си с дим. Облегна се на корпуса, затвори очи и зачака да го връхлети вълната и да го изпълни онова въодушевление, което, поне за миг, го караше да се чувства човешко същество.

Пъхна лулата и дрогата обратно зад рибарските такъми и се понесе към щурвала, чувствайки се като краля на света. Видя отново „Марея“, която хвърляше дълга сянка върху водата и в него отново се надигна мрачна ярост. Те копаеха за съкровището и щом имаха карта, току-виж го намерили.

Внезапно го озари една идея. Добра идея. Всъщност най-добрата, която някога му беше хрумвала.

Уърт погледна към часовника си; часът беше четири. Момичетата, изглежда, смятаха да прекарат нощта на лодката. Което щеше да му даде достатъчно време да отиде до Раунд понд, да зареди, да купи бира и говежда пастърма от „Кинг Ро“. Можеше да посети дилъра си, да се запаси с още дрога и да си прибере парите за нещата, които беше задигнал от оная къща на остров Рип. Щеше да се върне на Лаудс към зазоряване.

Той се изсмя, даде газ, завъртя кормилото и потегли обратно покрай остров Тръмкап към пристанището на Раунд понд.

С парите от съкровището щеше да си купи нова лодка — и щеше да я кръсти „Череп и кръстосани кости“.

— Прилича на прасенцето Скуилър — каза Марк Корсо. — Виждала ли си го някога? Голямо, меко, дебело и розово.

Марджъри Ланг се облегна назад и се засмя, разлюлявайки дългата си черна коса, след което вдигна чашата с мартини към свитите си устни. Корсо наблюдаваше как едрите й гърди опъват прилепналата памучна блуза. Седяха в един от онези тематични барове в Калифорния, обзаведени с мебели от бамбук и тис, с покрив от гофрирана ламарина и цветни лампи, натруфени точно като някоя дупка по бреговете на Ямайка. Звучеше реге музика. Защо всичко в Калифорния трябваше да прилича на нещо друго? Той си спомни какво беше казала Гертруд Стайн за Калифорния: „Там няма там.“ Колко вярно беше това.

— Фрийман ме предупреди за него — продължи той.

— По дяволите, как подобен тип е успял да се издигне до такъв пост?

Ланг остави питието си и се наведе заговорнически към него, слабото й, атлетично тяло се огъна като пружина.

— Знаеш ли защо държи вратата си затворена?

— Често си задавам този въпрос.

— Сърфира из порносайтове.

— Наистина ли?

— Онзи ден почуках на вратата и чух внезапно шумолене отвътре, сякаш се беше стреснал. И после, когато влязох, той трескаво си запасваше ризата, а мониторът му беше изключен.

— На бас, че си е прибирал оная работа. Повръща ми се дори само от мисълта за това.

Ланг се засмя звънливо, завъртя се на стола си към него, косата й отново се разлюля, а коляното й докосна неговото. Чашата й беше почти празна.

Той също пресуши своята и махна на бармана за второ питие. Коляното й продължи да се притиска към неговото. Ланг работеше като специалист по метеорология, стаята й се намираше малко по-надолу по коридора. Тя беше забавна и непочтителна, приятно разнообразие след контактите с грубияните, които обитаваха кабинетите в неговия край на сградата. Освен това беше умна. Първо поколение американска китайка, тя беше израснала в задния двор на пералнята, която държаха двамата й родители. Те не говореха английски, а тя беше отишла да учи в Харвард. Корсо харесваше такива истории. Тя приличаше на собствения му дядо, който беше избягал от дома си в Сицилия и беше отишъл в Америка съвсем сам, на четиринайсетгодишна възраст. Корсо се чувстваше някак свързан с нея.