Дъглас Престън - Сблъсък

— Това — каза той, — е карта на Камбоджа. Ние се намираме тук, а мината е… тук . — Мъничкият му пръст почука върху един див, високопланински район в далечния северозапад. Камбоджанецът вдигна влажния си поглед към Форд. — Но ви казвам, за ваше собствено добро: отидете ли там, няма връщане.

Марк Корсо усети нечие присъствие на входа на стаичката си и тайничко прибута с лакът встрани графиките с гама-лъчение, върху които работеше.

— Здравейте, доктор Дирквайлер — каза той, налагайки маска на почтителност върху лицето си.

Дирквайлер влезе.

— Просто проверявам как върви обработката на снимките от SHARAD.

— Почти съм готов.

Супервайзърът надникна над рамото му, изхъмка и погледна към листата и разпечатките, спретнато подредени на купчинки върху бюрото му.

— Къде са?

— Точно тук. — Корсо не беше съвсем сигурен къде ги е пъхнал, някъде в купчината разпечатки, но не смееше да рови из тях, за да не се покажат графиките на гама-лъчението. — До края на деня ще бъдат на бюрото ви.

Дирквайлер протегна ръка и разбута с кебапчестите си пръсти натрупаните листа.

— Бюрото ти е чистичко и подредено, не е като на повечето мърлячи тук. Браво на теб. — Дъхът му миришеше на портокалови бонбонки тик-так.

Отново разбута листите.

— Какво е това? — Той се протегна и измъкна една компютърна разпечатка от купчинката — графика на гама-излъчванията. — Ако не те познавах по-добре, щях да си помисля, че още работиш върху гама-лъчите. А снимките от SHARAD ми бяха обещани за вчера.

— Все още не съм приключил с тях. Ще бъдат на бюрото ви преди пет часа. Доктор Дирквайлер, трябва да отбележа, че работата ми е да анализирам всички електронни данни, а това включва и гама-лъчите.

Ново изсипване на бонбонки в устата.

— Господин Корсо, според мен тук сме свидетели на съществено разминаване в разбиранията за това, как се ръководи този отдел. Ние работим в екип, а аз съм ръководителят на този екип. Съжалявам, но мисля, че бях пределно ясен, когато ви казах, че снимките от SHARAD са задача от първостепенна важност. Искам да бъдат обработени — всичките — и да бъдат представени на срещата следващата седмица.

Корсо не каза нищо.

— Разбрахте ли, господин Корсо?

— Разбрах — отвърна той.

Корсо изчака, докато Дирквайлер излезе от стаята, след което се свлече треперещ в стола си. Този човек беше непоносим, незнайно как посредствен тип като него се беше издигнал до надзорен пост и сега се наслаждаваше на властта си при всеки удобен случай. Той хвърли уморен поглед към графиката на гама-излъчванията, която лежеше върху останалите листа. Трябваше да се напъне здраво и да завърши обработката на снимките до пет часа. Защо ли му трябваха толкова много? Марс нямаше да избяга никъде. А в същото време данните за гама-лъчите бяха наистина странни. Той беше напреднал доста в разработката на Фрийман. Ако Дирквайлер не можеше да оцени стойността им, Чодри би го направил със сигурност.

По вратата се почука леко. Той се обърна и видя Марджъри Ланг, която стоеше там, грациозна като газела, с един изпънат и един леко подгънат крак, облегната на касата с усмивка на лице, изпъната като лък.

— Здрасти — каза тя.

Корсо се усмихна и поклати глава.

— Отиде ли си?

— Тъкмо завива зад ъгъла.

Той прокара пръсти през косата си.

— Влизай.

Тя лениво се отпусна върху стола в ъгъла и отпусна главата си назад, разпилявайки гъстата си черна коса върху облегалката.

— Обяд?

Той поклати глава.

— Трябва да довърша обработката на тези данни.

— Как върви?

— Не върви. През цялото време се занимавах с гама-лъчите.

— Някакъв напредък?

Корсо погледна към отворената врата, тя разбра посланието, протегна се и я затвори.

— Малък. Сигурен съм, че каквото и да е това, то се намира някъде на повърхността. Цикличността му съвпада твърде много с периода на завъртане на планетата, за да е нещо друго. Сравних всички снимки, с надеждата да открия някакво визуално потвърждение за наличието на излъчвател. Марс е доста голям и трябва да се прегледат над четиристотин хиляди снимки с висока резолюция. Все едно да търсиш игла в купа сено.

Тя се изправи и Корсо я проследи как се протяга и тениската й се изпъва нагоре, разкривайки плоския й корем. В съзнанието му изникна много подробна картина от прекараната заедно с нея нощ.

— Щом няма да е обяд — каза тя, отмятайки косата си, — какво ще кажеш за вечеря?

— С удоволствие.