Дъглас Престън - Проектът Кракен

Застави мисълта си да тръгне именно в тази посока, след което се зае с изпълнението на непосредствената си задача. Която изискваше да изяде порцията си свинско му шу. Не бе ял нищо цял ден, а вече наближаваше три след полунощ. Божичко, умираше от глад! Отвори кутиите, разстла една тънка питка върху хартиената чиния, изсипа върху нея малко свинско и зеленчуци, добави сос от соя и сливи, нави я на руло и я захапа. По брадичката му закапа соев сос, а стаята се изпълни с аромат на соя, джинджифил, сусамово олио и мононатриев глутамат.

Почувства се готов едва след като облиза пръстите си и ги изтри в купчинката салфетки. Завъртя се към клавиатурата и включи капана, като обърна посоката на действие на защитната стена така, че компютърът да е широко отворен. Бе инсталирал втори файъруол зад определена част от базата данни на своя „Крей“, за да попречи на Дороти да нанесе щети, докато се намира в капана. Освен това така щеше да ѝ попречи да избяга през някоя задна вратичка.

Беше обмислил действията си много внимателно. Бе инсталирал специален прекъсвач, който да изключи компютъра в мига, в който капанът се задейства. Разбира се, подобно изключване на захранването би могло да нанесе известни щети, но не и такива, с които да не може да се справи. Предимството на този подход бе мигновеното обездвижване на Дороти.

Беше готов да действа. С помощта на търсачка, базирана на Кругъл 211, бързо успя да открие следите, които идентификационният ѝ код бе оставил в няколко сървъра. Оказа се, че Дороти е минала през доста места. Явно някой я преследваше. Той изпрати малък бот, който да тръгне по дирите ѝ и да остави информация на места, където тя би могла да я види, информация, която да я уведоми, че Моро е пипнал кучето ѝ и се кани да го измъчва до смърт.

В три и половина сутринта зареди програмата на Лайка зад защитната стена и започна да я „инквизира" - да ругае кучето, да го бие, да го измъчва. Всичко това вършеше в текст, добавяйки към текстовата база данни на Лайка жално скимтене и болезнени писъци, отправени към Дороти, като в същото време започна да изтрива определени участъци от нея, особено онези с вицовете. Възприемаше това като своеобразно осакатяване или дори ампутация.

Само след няколко минути Моро се почувства в абсурдно положение - преструваше се, че измъчва чат-бот, който пищеше, молеше се, напикаваше се от страх, крещеше за помощ. Всичко това бе толкова нелепо, че чак му стана неудобно. И сякаш това не бе достатъчно абсурдно, ами си бе въобразил и че Дороти, някаква си обикновена компютърна програма, ще реагира на тези мъчения. Това бе наистина откачено! Но пък Лансинг често предлагаше подобни странни идеи и макар повечето да се проваляха, някои наистина вършеха работа - дори блестяща работа. Моро се почувства толкова глупаво, че реши да изчака още десетина минути и да се откаже, ако през това време не се случи нищо.

Изведнъж се задейства алармата на защитната стена. Стената се затвори и заключи като в капан който и да бе влязъл през нея. Огромен бот. Поне два гигабайта. Което означаваше, че трябва да е Дороти.

Изчака с пръст, надвиснал над прекъсвача. Чудеше се какво ще се случи, ако Дороти се опита да избяга или пък го заговори. Цареше тишина.

Трябваше да се увери, така че написа: Дороти, ти ли си?

Никаква реакция. Ако програмата имаше дори бегло сходство с описания от Меланкорт изкуствен интелект, би трябвало да прочете въпроса направо от клавиатурата му. След което да установи контрол върху някое от текстовите приложения на неговия „Крей".

Дороти? Тук ли си?

Отново нищо. И все пак в компютъра му бе влязла голяма програма. Хлебарката бе паднала в капана. Данните, появили се на екрана, показваха, че натоварването на процесора е скочило 10 000 процента. Да, тук несъмнено работеше голяма програма, която вършеше нещо. Трябва да бе Дороти. Защитната стена оставаше непробиваема. Програмата бе в капан.

Дороти, тук ли си? Моля те, отговори!

Отговорът ѝ се появи само миг по-късно. Сърцето на Моро щеше да се пръсне от вълнение.

Моро?

Той изстина. Програмата знаеше кой е? Бързо се успокои. Разбира се, нали името му присъстваше в най-различни файлове и програми. Та той самият бе написал голяма част от програмите, които ползваше този „Крей“.

Да, аз съм Моро. Ти Дороти ли си?

Моро, наистина ли си въобразяваш, че ми пука какво ще правиш с тази глупава Лайка?

Моро зяпна екрана. Не знаеше какво да каже. Беше успял. Успял! Програмата бе паднала в капана. Излишно бе да продължава този разговор. Достатъчно бе да задейства прекъсвача и да я обездвижи. Но бе любопитен - изключително любопитен - относно възможностите на програмата.