Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Ще разбере. Но дори да не се свърже с нас, аз мога да я открия. Дороти разполага с уникален идентификационен код, който действа като транспондер. Когато използва интернет, за да се премести от един компютър в друг, оставя пътечка от дигитални трохички хляб.

Броудбент се върна с инструментите.

- Имаш късмет, че съм ветеринар.

- Благодаря - отвърна Мелиса, сложи ги на масата и се обърна към Форд. - Няма да стане бързо. Остави ме сама.

Форд последва Броудбент, който вече излизаше от стаята.

- Намерил си си очарователна приятелка - отбеляза Броудбент. - Вече...?

- Не - отвърна Форд рязко.

- Не можеш да живееш като монах цял живот.

- Ние сме npocтo партньори. Запознахме се преди два дни. Освен това сме... несъвместими.

- Добре, добре. Имам едно хубаво малцово уиски, в случай че се нуждаеш от лекарство, докато чакаш.

- О, да!

Броудбент наля две чаши и подаде едната на Форд. Настаниха се на стария диван в хола. Броудбент кръстоса дългите си крака, погледна Форд за миг, после поклати глава.

- Виж се само. Вечно се забъркваш в някакви каши.

- Иначе скучая. Как е ветеринарната практика?

- Шейн върши повечето работа. Направих го съдружник преди две години.

- А Сали?

- Преподава в Гоуст Ранч. Всичко е наред. Тихо, спокойно. Не се е случвало нищо особено след убийството на онзи златотърсач в Мейз.

- По-добре освободи Шейн утре. Така няма да задава излишни въпроси.

- Няма проблем. Ще измисля някакво извинение.

- Том, нямаш представа колко съм ти благодарен.

Броудбент махна с ръка.

- Ти ми помогна, когато аз бях загазил.

От кабинета долетя гласът на Мелиса:

- Тя е тук.

Лансинг и Моро бяха на моста Хел Гейт в дванайсет без двайсет. Лансинг прецени, че ще има достатъчно време да изпуши още една „Кохиба“, така че я извади, отряза краищата ѝ и я запали с педантична прецизност, докато Моро крачеше нервно наоколо.

Лансинг бе уредил всичко. Всичко бе на мястото си. Всичко бе готово. Издуха облаче дим и усети как го обземат възбудата и нетърпението, продиктувани от онова, което предстоеше да се случи. А то бе доста по-опасно и от най-рисковите му сделки.

Когато видя Меланкорт да се появява в другия край на моста с обичайната си скована походка, Лансинг хвърли угарката във водата. Намираше Меланкорт за толкова скучна и сива, че не можеше да си представи да липсва на някого.

- Здравей, Пати - поздрави я той, когато тя дойде. Пристъпи към нея и се здрависа сърдечно, в резултат на което получи вяло ръкостискане. - Надявам се, че си паркирала там, където ти казах?

- Да - отвърна Меланкорт.

- Добре. Носиш ли програмата?

Тя бръкна в джоба си, извади една флашка и му я подаде.

- Програмата съвсем не е сложна. Нямам представа защо ви е притрябвала.

- Това си е мой проблем. Как се пуска?

- Съвместима е и с операционната система на „Епъл“, и с „Линукс“. Достатъчно е да включите флашката и да инсталирате програмата.

Той прибра флашката в джоба си.

- Благодаря ти. Пати. Имам само още няколко въпроса и ще си получиш парите.

- Писна ми от въпроси. Дайте си ми парите.

Лансинг се поколеба, после кимна на Моро и той ѝ даде куфарчето. Тя го отвори, увери се, че е пълно със стодоларови банкноти, и го затвори.

- Дороти още ли е в неизвестност? - попита Лансинг.

- Да. Никой няма представа какво се случва. Шепърд също е в неизвестност, а в „Годард“ гъмжи от агенти. Говори се, че програмата е откачила, че излязла извън контрол, че се кани да започне война или да убие някого... такива неща.

- А може ли да го направи?

- Ами... трудно е да се прецени. Но реши ли, може да нанесе доста щети. Включително да убие някого.

- Че как е възможно една компютърна програма да взима подобни решения?

- Това вече се случва. При това всеки ден.

- Но не и без намесата на човек.

- Гледали сте онзи филм по Артър Кларк, нали? Помните компютъра ХАЛ. Това не е фантазия. Всички научнофантастични истории за полудели компютри може да ви се струват измислица, но истината е, че научната фантастика постепенно се превръща в реалност. Проблемът ХАЛ, както го наричат, тревожи програмистите вече от трийсет години. Това е причината ръководството на НАСА да не искаше да използва изкуствен интелект, но се оказа, че друга възможност просто няма. Дадеш ли автономия на един софтуер, му даваш и възможност да взима самостоятелни решения. Това е все едно да отвориш кутията на Пандора.

- От предишния ни разговор съдя, че тази програма е опасна. Може ли да ни направи нещо, ако се опитаме да я хванем? - попита Лансинг.