Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Заплашите ли самото ѝ съществуване, може да се случи всичко. Бих ви посъветвала да държите всичко, върху което работите, всичките си планове, комуникации и прочие, в устройства, които не са свързани с интернет. Не ползвайте дори телефон. Но това е ваш проблем, не мой. Приключихме ли?

- Последен въпрос: има ли вероятност да ви убедим да ни помогнете да хванем Дороти? Ще спечелите доста пари.

- Не, никаква. Приключих с това.

Тя се накани да си тръгне, но той я хвана за ръка и я спря.

- Не бива да ни виждат да си тръгваме заедно. От съображения за сигурност. Ние ще си тръгнем първи. Изчакайте пет минути, после си тръгнете и вие. Става ли?

Тя се намръщи, но след секунда колебание кимна.

Лансинг и Моро се отдалечиха, а Пати Меланкорт остана на място, стиснала здраво куфарчето. Лансинг изпита мимолетен пристъп на нещо, което би могъл да определи най-вероятно като съжаление. Докато крачеше към Куинс, зърна силуетите на двамата братя киргизци, които се появиха в другия край на моста и тръгнаха към Пати Меланкорт.

Асан Макашов и брат му Джиргал вървяха бавно към жената с куфарчето. Тя беше с гръб към тях и гледаше двамата мъже, които се отдалечаваха. Асан чуваше тихите стъпки на брат си, чуваше и своите. Двамата бяха с екипи за джогинг и вървяха бързо, без да разговарят. Знаеха какво трябва да направят.

Бяха на шест метра от жената, когато тя ги чу и се обърна. И се стресна.

- Здравейте - каза Асан, кимна любезно и се усмихна.

Когато видя, че се държат за ръце, бе видимо облекчена. „Двама влюбени на романтична разходка, сигурно това си мисли", каза си Асан. Това бе номер, който бяха използвали и преди. И който винаги им бе вършил работа. Гейовете са кротки. Гейовете не убиват.

Когато стигнаха до нея, реагираха мигновено. Движенията им бяха тренирани, отиграни, приличаха на танц. Завъртяха се едновременно и застанаха от двете ѝ страни. Асан сграбчи куфарчето с една ръка, докато с другата си ръка помогна на Джиргал да я повдигне над парапета. Тя нададе смразяващ кръвта писък, но не изпусна куфарчето, избиваше се като стисната за гушата котка. С другата си ръка се вкопчи в якето на Асан. Той се дръпна назад, като едновременно опита да издърпа куфарчето от ръката ѝ и да освободи якето си, но тя се оказа изключително упорита. Беше се вкопчила в живота и пищеше като луда. В усилието си да изтръгне куфарчето Асан неволно спря падането ѝ. Това се оказа достатъчно, за да може Пати Меланкорт да се хване за парапета с другата си ръка, докато краката ѝ ритаха във въздуха, а самата тя крещеше с всички сили.

- По дяволите! - извика Асан и задърпа куфарчето. - Пусни го!

- Помощ! - извика тя. - Не! Помощ!

Накрая Асан все пак успя да го издърпа и да го метне на моста зад гърба си, за да може да се заеме с двете си ръце с тази жена. Сега обаче тя се бе вкопчила и с двете си ръце в парапета, а краката ѝ продължаваха да висят във въздуха. Асан се протегна и я удари силно в лицето, веднъж, втори път, но тя продължаваше да се държи, задъхани молби започнаха да прекъсват писъците ѝ:

- Не! Недейте! Ааааа! Помощ!

Намеси се и Джиргал - стовари юмрук върху едната ѝ ръка. Сега обаче тя бе успяла да стъпи и с единия си крак на моста. Понечи да се прехвърли през перилата, като се вкопчваше във всичко, до което успееше да се добере, захватът ѝ бе по-силен и от този на октопод.

Асан отново я удари в лицето, но този път вложи повече сила. Удари я толкова силно, че носъг ѝ изпука като строшен орех. От носа и устата ѝ изригна фонтан от кръв, но тя продължаваше да се държи, макар писъците ѝ да преминаха в приглушено хъхрене.

- Отстъпи назад - каза Джиргал на киргизки.

Асан се дръпна, а Джиргал зае каратистка поза, вдигна крак и заби петата си право в лицето ѝ, докато тя се опитваше да се прехвърли през парапета. Силата на удара отхвърли цялото ѝ тяло назад и тя полетя с главата надолу. Размаха ръце и нададе сподавен вик. След три секунди тялото ѝ пльосна във водата. Асан се наведе над парапета и впери поглед надолу. Вълните се уталожиха бавно. Тялото бе изчезнало, потънало на дъното на пролива.

- Мамка му! - изруга Асан и потри ожулената си ръка. Внимателно огледа парапета. Тук-там се виждаха петна от кръв и други следи от борба, включително няколко драскотини и два счупени нокътя, залепнали за ръждясалото желязо. Той извади кърпичка, изтри кръвта, прокара кърпичката върху драскотините, хвана с нея ноктите и я хвърли във водата.

Джиргал взе куфарчето и го отвори. Преброиха парите. Оказаха се с четири хиляди по-малко, точно както ги бе предупредил Лансинг. Беше им обещал да получат остатъка по-късно.