Дъглас Престън - Проектът Кракен

Гневът го накара да действа. Тръгна по влажния пясък, там, където вълните умираха с глухо съскане. Водата нахлу в обувките и чорапите му. Той продължи навътре и навътре, докато не стигна над коленете. Пострадалият му крак го заболя от студеното и това му достави удоволствие. Продължи навътре, към леденостудените води, докато краката му не изгубиха досег с дъното, докато не се сля с черната вода и не се понесе навътре към океана. А после, тъкмо когато почувства как студът става непоносим, изведнъж отново му стана топло и Джейкъб се изпълни с онова неземно спокойствие, за което говореха всички. Спря да мърда крайниците си. Главата му потъна под повърхността и той разпери ръце. Почувства как тялото му потъва в топъл гостоприемен мрак.

А после настъпи суматоха и той усети как някой го дърпа, бута го, удря го. Чу крясъци, закашля се и повърна. Видя, че лежи на одеяло, проснато на плажа, а около него са се събрали изпаднали в истерия хора, усети как го вдигат и го носят към някакви мигащи светлини.

Изведнъж студът стана непоносим.

По залез Мелиса Шепърд се върна с пушка на рамо и мъртъв заек в ръка. Държеше го за краката, а от косматите му уши капеше кръв. Форд я погледна с облекчение, тъй като се боеше, че може да изчезне в планините, както го бе заплашила. Не биваше да се заблуждава обаче - знаеше, че всеки момент тя може да си тръгне и да изчезне.

- Да не би да са открили ловния сезон за зайци? - попита саркастично.

Тя хвърли заека в краката му и той го опръска с кръв.

- Аз сама си определям кога започва и кога свършва ловният сезон. Хайде, одери го и го изкорми.

- Да не би да ти приличам на човек, който знае как се прави това?

Тя се подсмихна.

- Такъв голям и силен мъж, а се страхува от малко кръв?

- Ти яж заешко. Аз предпочитам спагети и саламени пръчици.

- Никога не бях виждала някой да носи толкова много нездравословна храна в планината - отбеляза Мелиса и посочи пакетчетата картофен чипс, разтворими супи и сушено говеждо.

- Обичам нездравословна храна.

- Повдига ми се от нея. Хайде, почвай заека. Ще ти казвам какво да правиш.

Краткият ловен излет като че ли бе помогнал на Мелиса Шепърд да възвърне поне част от истинското си аз - което се оказа доста заядливо и саркастично. Форд изкорми и одра заека с нарастващо чувство на отвращение и пълна загуба на апетит, ръководен от досадните и присмехулни напътствия на Мелиса. Най-неприятен се оказа моментът, в който кожата се отдели от тялото с мляскащ звук. Заекът се оказа доста мършав и по него нямаше кой знае колко месо. Мелиса обаче го наряза, след което хвърли парчетата в котлето, което вече вреше на огъня. Добави див лук и куп непознати за Форд треви и гъби, които бе набрала. Скоро ястието закъкри и Форд трябваше да признае, че изглежда доста по-добре от неговите спагети и саламени пръчици... стига да не се отровеха, разбира се.

До момента Мелиса бе отказвала да обясни какво се крие зад загадъчния коментар, че Дороти я била заплашвала. Форд имаше чувството, че самата тя прилича на диво животно - плашлива, неспокойна, готова да побегне всеки момент. И прикриваше всичко това със заяждания и сарказъм.

Сега обаче, когато вечерята къкреше на огъня, Форд реши да повдигне въпроса.

- Какво имаше предвид, когато каза, че Дороти те е заплашила?

Мелиса помълча, после каза:

- Не съм сигурна как да ти го обясня.

- Опитай.

Тя разрови огъня с една пръчка; пламъците озаряваха лицето ѝ.

- При експлозията програмата не е била унищожена. Избягала е. Напуснала е „Експлорър“ миг преди взрива, копирала се е в мрежата на „Годард”, а оттам е проникнала в интернет.

- Може ли един софтуер да направи подобно нещо?

- Всеки бот или вирус е в състояние да го направи. Изкуственият интелект е проектиран така, че да работи на различни платформи.

- И защо според теб го е направила? Какво си е мислела?

- Нищо не си е мислела. Не говори за нея като за живо същество. А отговорът на въпроса ти е, че не зная. Не съм програмирала подобна мобилност.

- И след това те е заплашила?

- Изкуственият интелект ми се обади по скайпа, докато бях в болницата. Беше сърдит. Всъщност бесен. Отначало помислих, че е някой колега, който ме обвинява за експлозията. Но несъмнено бе Дороти. Знаеше неща, които... които съм споделяла само с Дороти и с никого другиго.

- Малко ми е трудно да възприема, че една компютърна програма може да се ядосва или да заплашва.

- По принцип, софтуерът не „иска“ да прави каквото и да било. Той е просто изпълним код. Смятам, че експлозията е накарала софтуера да премине в авариен режим на оцеляване, в който е зациклил.