Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Това ли направи ти?

- Да. Създадох оригиналната Дороти съвсем проста... елементарна. В началото няма никакво значение дали изкуственият интелект ще даде добри или лоши, верни или грешни резултати. Умът му е простичък, като на дете. Децата правят грешки. Те се учат, като докосват горещия котлон. Дороти притежава същите качества, каквито има и едно дете: тя се самоусъ- вършенства, упорита е, учи се от собствения си опит. „Отгледах" този изкуствен интелект в защитена среда и го подложих на „курса на обучение“ на Тюринг. Научих го най-напред на нещата, свързани с мисията, които трябваше да знае. Когато стана по-отзивчив и по-любопитен, започнах да му преподавам неща, които не са пряко свързани с мисията. Възложих му моите предпочитания към музика и литература. Бил Евънс. Айзък Азимов. Така и не се научих да свиря на музикален инструмент, но софтуерът се „научи“ да свири на саранги 152, и то като виртуоз, макар да не разбира музиката.

Мелиса се поколеба. Форд имаше чувството, че премълчава нещо.

- И това проработи? Дороти „порасна“, така да се каже?

Тя отново се поколеба.

- Честно казано, не проработи. Поне отначало. За известно време софтуерът работеше добре, самоусъвършенстваше се, започна да изпълнява все по-сложни и по-сложни задачи... след което постепенно започна да се разпада, престана да функционира.

- Както се е случило в „Годард“?

- Не. Нищо подобно. Програмата започваше да бълва все повече и повече безсмислици и накрая блокираше. Това просто ме побъркваше, докато...

- Докато?

- Хрумна ми нещо. Нещо, за което не се бе сещал никой програмист. А то бе толкова очевидно. Промених част от кода и проработи. При това невероятно добре. Сега осъзнавам, че без този... прийом е невъзможно да се получи мощен изкуствен интелект. Той стабилизира програмата и тя продължи да се самоусъвършенства без никакви проблеми.

- И този прийом е?

Тя се усмихна и скръсти ръце.

- Ще запазя това в тайна. И ще спечеля милиарди. Без майтап!

- А екипът ти програмисти? Те знаят ли за него?

- Знаят, че съм направила пробив. Но не знаят какъв. И колкото и да се опитват, колкото и да ровичкат в програмата, няма да го открият. Защото става въпрос за нещо, което е прекалено лесно, прекалено просто.

Усмихна се, изпълнена с гордост и задоволство.

- Струва ми се, че следователите би трябвало да научат за този... „прийом“.

- Повярвай ми, софтуерът не е дал грешка заради тази част от кода.

Форд въздъхна. Това наистина бе второстепенен въпрос. Важното бе да накара тази упорита жена да слезе от планините.

- Не мога да повярвам, че от НАСА са дали зелена светлина за разработването на програма като Дороти, при положение че никой не е знаел какво да очаква от нея.

- Никой не знае как работят сложните програми. Господи, предполагам, че никой не знае как работи дори „Майкрософт Офис“. Това е неизбежно следствие от използването на „неподредената“ логика. Тя не е прецизна.

- Защо тогава Дороти е насочила вниманието си към теб? Защо те е заплашила? Не ми изглежда логично.

- Когато една програма стане наистина сложна, получаваш неочаквани резултати. Непредсказуеми. Това, което изкуственият интелект прави в момента - заплашва ме и ме преследва чрез интернет - е класически пример за онова, което ние, програмистите, наричаме възникващо поведение 161.

Мелиса разбърка яхнията и Форд изведнъж осъзна, че е гладен като вълк.

- Мисля, че е готова - каза тя, свали котлето от огъня и напълни две купички. Форд прогони спомена за мъртвия окървавен розов изцъклен и прочие заек и взе едната.

- Определено е за предпочитане пред твоите сушени саламени пръчици - заяви Мелиса. - Не мога да повярвам как едър и здрав мъж, при това в добра физическа форма, може да тъпче тялото си с подобни токсини.

- Обичам сушени саламени пръчици.

- Ако спреш да се тровиш, ще се отървеш от тези тъмни кръгове под очите, както и от лошата си кожа.

- Кожата ми не е лоша.

- Лоша е. Освен това побеляваш. Остаряваш преждевременно заради вредните храни, които ядеш - Тя поклати тъжно глава и плитката ѝ пак се люшна.

Форд преглътна раздразнението си и се зае с яхнията. Трябваше да признае, че е вкусна.

- Харесва ли ти? - попита Мелиса.

- Предпочитам саламени пръчици.

Тя го удари лекичко по рамото.

- Лъжец!

Форд ядеше лакомо, наслаждаваше се на аромата, на крехкото заешко, което само се отделяше от костите. Мелиса също се нахвърли върху храната - ядеше с пръсти, мляскаше и сърбаше, маниерите ѝ бяха направо ужасни. Отблясъците от огъня танцуваха по русите ѝ коси и не особено чистото ѝ лице. Отново му заприлича на дива амазонка.