Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Навлезе сред тълпата и си запроправя път напред. Ако успееше да стигне до отсрещната страна достатъчно бързо, щеше да принуди преследвача си — ако приемеше, че е само един — да направи същото. И съответно да се издаде.

Изведнъж тълпата се разшумя, чуха се ахкания. От черквата тъкмо изкарваха носилка на колела. Върху нея лежеше чувал с труп. Като се имаше предвид засиленото полицейско присъствие, очевидно ставаше въпрос за убийство.

Тълпата с развълнуван шепот се заблъска напред. Идеален шанс. Гедеон се запромъква през човешкото море, измъкна се от навалицата и затича по Парк Авеню. Хвърли поглед през рамо, но не забеляза нищо обезпокоително. Зави надясно, пресече булеварда и се натъкна — страхотна случайност — на такси, чийто пътник тъкмо слизаше. Скочи вътре и викна:

— Западна Сто и двайсета между Бродуей и Амстердам. Бързо!

Шофьорът даде газ. Гедеон гледаше назад към гъмжилото, но като че ли никой не го преследваше, нито се опитваше да спре друго такси.

Погледна си часовника. Почти полунощ. Извади телефона си и набра номера на Том О’Брайън.

— Опа — разнесе се саркастичният глас на приятеля му. — Най-после да се обадиш в прилично време, мой човек. К’во става?

— Открих каква тайна е носил У. Някакво специално съединение или сплав. И е в крака му.

— Супер.

— Пътувам към тебе, нося рентгеновите му снимки. В краката му има много боклуци от катастрофата. Трябва да ми помогнеш да определим точното място.

— Ще трябва да ги дам на Епстайн, тя е физичката.

— И аз така си помислих.

— И после?

— Какво „после“?

— Какво ще правиш, когато открием точното парче метал?

— Отивам в моргата и го изваждам.

— Страхотно. И как ще стане това?

— Вече ме приеха за „най-близък роднина“ на У и ме чакат да прибера тялото. Лесна работа.

По телефона прозвуча дълъг дрезгав смях.

— Божичко, Гедеон, голяма работа си, да знаеш!

— Просто се приготви. Нямам време за губене.

Затвори и позвъни на Орхидея. Надяваше се, че ще се зарадва да чуе, че почти е успял да реши проблемите си и ще се видят, ако не утре, вдругиден със сигурност.

Телефонът й беше изключен.

Гедеон се отпусна на облегалката с киселата мисъл, че Орхидея навярно е с клиент.

— Писна ми от тебе — каза О’Брайън, когато Гедеон, както винаги, влезе, без да чука.

— Това ли е типът, за когото ставаше дума? — попита недоволно Епстайн, ядосана, че са я вдигнали от сън в толкова късен час. Беше разчорлена и в адски кофти настроение, защото, поне според О’Брайън, очакваше нещо съвсем различно, когато я будят посред нощ. Винаги беше готова за едно хубаво чукане, трябваше да й се признае.

— Гедеон, това е Епстайн. Епстайн — запознай се с Гедеон.

— О’Брайън каза, че се казваш Сади. — Гедеон стисна вяло протегната му от физичката ръка.

— Всеки, който ми вика Сади, получава шамар — изсумтя тя. — Дано да е нещо важно.

— Важно е — увери я Том и побърза да развие лъжата, която беше приготвил. — Нали си спомняш ония числа, дето ти ги дадох? Е, получихме рентгенови снимки на един контрабандист, нали разбираш, той катастрофирал, обаче носел нещо незаконно в крака си…

Епстайн го прекъсна с махване на ръка и се обърна към Гедеон.

— Ти ми обясни за какво става дума.

Той я погледна. Беше прекалено изтощен, за да лъже.

— Заради собствената ти безопасност е по-добре да не знаеш нищо.

Тя отново махна с ръка.

— Щом казваш. Давай да вършим работа.

Том О’Брайън възбудено потри ръце. Обожаваше интригите.

— Давай снимките.

Гедеон ги измъкна изпод ризата си. Приятелят му разчисти една предметна маса, нареди ги отгоре и включи осветлението. Епстайн се надигна, наведе се над масата, разгледа ги и се отпусна назад.

— Пфу.

— Да резюмираме. — Том отново потри ръце. — Тоя тип носи нещо в крака си, парче метал или нещо подобно, и е запомнил наизуст съотношенията на различните елементи, от които се състои то. Това е мнението на Епстайн за ония числа, дето ни ги даде. Нали така?

Тя кимна.

— Така. Сега имаме няколко рентгенови снимки и трябва да определим кое от тия петна търсим. Искаш ли да погледнеш по-отблизо, Епстайн?

— Не.

— Защо? — О’Брайън започваше да се дразни.

— Защото нямам представа какво търсите. Сплав ли е? Или оксид? Някакво друго съединение? Те реагират различно на рентгенови лъчи. Може да е всичко.

— Добре де, какво смяташ , че е? Ти си специалистът тука.

— Ако ми дадете някаква представа какво всъщност става, кретени такива, може и да се опитам да отгатна.