Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Това е съвсем малка част от иначе цялостна система за култивиране на тялото и ума, начин за възвръщане на първоначалната, на истинската човешка същност.

— Религия ли е?

— О, не. Всъщност е нов вид наука. Въпреки че наистина включва будистки и таоистки принципи. Може да се определи като духовно и интелектуално развитие, за разлика от религията.

— Бих искал да науча повече.

Тя отговори топло, с отлично наизустени фрази.

— Упражняващите дафа се ръководят от универсални принципи: истина, доброта и търпение. Ние последователно се стремим да се усъвършенстваме в тях чрез пет комплекса от прости упражнения и медитация. С времето упражненията преобразяват тялото и ума и разкриват на човек най-дълбоките, абсолютните истини на вселената — и така той постепенно открива обратния път към истинската си същност.

Тази тема очевидно й беше любима. Странно, Гедеон искрено се впечатли. Във всичко това наистина можеше да има нещо — бе го почувствал дори само докато слушаше музиката и наблюдаваше движенията.

— Всеки ли може да се включи?

— Разбира се. Приемаме всички. Както видяхте, тук идват всевъзможни хора от всички области на живота, от всякакъв произход. Всъщност тук повечето са западняци. Искате ли да участвате в занятие?

— С удоволствие. Скъпо ли е?

Жената се засмя.

— Можете да дойдете, да слушате и да правите упражнения колкото време искате. Повечето ни занятия на английски са вечер. Ако в бъдеще решите, че ви се отразяват добре, естествено, тогава ще се радваме да подкрепите центъра финансово. Но иначе няма такси.

— В Китай ли е възникнало?

Този въпрос я накара да се поколебае.

— Свързано е с древни китайски традиции и вярвания. Обаче в Китай го преследват.

Би било изключително интересно да проучи тази следа, ала в момента трябваше да намери по-възрастната жена, бабата.

— Благодаря, че споделихте тези неща с мен. Непременно ще участвам в някое занятие. А сега да се върнем на училището: споменаха, че Джийе е много близък с баба си.

— А, да. Майка ми. Тя е основателка на този Дафа център.

— Може ли да се срещна с нея?

Още докато задаваше въпроса, осъзна, че е попрекалил. Лицето й изгуби част от откритостта си.

— Съжалявам, тя се занимава с други аспекти на нашата дейност и вече не е ежедневно ангажирана с центъра. — Замълча за миг. — Защо искате да се срещнете с нея, ако позволите да попитам?

Гедеон се усмихна.

— Понеже са много близки… и тя го води на училище… мм, просто си помислих, че е добре да се запозная с нея. Но естествено, изобщо не е наложително…

Сега пък допусна друга грешка. Изражението на жената стана малко студено.

— Тя никога не го води в Трокмортън Академи. Изненадана съм, че в училището изобщо знаят за нея. — Пауза. — А вие откъде знаете за нея?

„Мътните да ме вземат“, наруга се Гедеон. Трябваше да млъкне още докато се радваше на благоразположението й.

— Споменаха за нея в училището… Може Джийе да е говорил за баба си?…

Лицето й поомекна.

— Да, най-вероятно.

— Не искам да ви отнемам повече време. — Крю се усмихна невинно и заотстъпва към изхода. — Бяхте много любезна.

Умилостивена, Бию Лиан му даде рекламна брошура.

— Ето ви графика за встъпителните занятия. Надявам се скоро да ви видя отново. И ще кажа на Джийе за сина ви Тайлър. Може да го доведете да си поиграят, преди да започне училище наесен.

— Много мило от ваша страна — отвърна Гедеон.

Орхидея излезе от бакалията на Петдесет и първа улица и бързо закрачи по тротоара към Парк Авеню, като отваряше току-що купените цигари. Хвърли станиола и целофана в кошче за смет и продължи все така забързано. Вместо да се прибере в апартамента си, просто се беше мотала по улиците, обзета от ярост и решителност. Гедеон бе отвратителен, истинско копеле, но в същото време се намираше в ужасна беда. Сега го разбираше. Нуждаеше се от помощ — и Орхидея щеше да му помогне. Щеше да го спаси от хората, които го преследваха и измъчваха, които го принуждаваха да върши всички тези странни неща.

Но как? Как можеше да му помогне?

Зави на ъгъла и почти тичешком продължи по Парк Авеню. Униформеният портиер на „Уолдорф“ й отвори вратата. Задъхана, тя влезе в грамадното фоайе, овладя се и отиде на рецепцията.

— Господин Тел върна ли се вече? Аз съм госпожа Тел.

— Ще позвъня в стаята. — Рецепционистката набра номера, ала никой не отговори.

— Ще го почакам във фоайето — каза Орхидея. Все някога трябваше да се прибере — всичкият му багаж беше там. Тя отвори пакета, извади цигара и я лапна.