Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Ивлин не знаеше какво да отговори. Всички в чакалнята ги слушаха. Дори сто и четирийсет килограмовата жена беше престанала да плаче.

— Трябва да знам! — И след този последен стон коленете му се подгънаха и той се свлече на пода.

Ивлин натисна бутона на интеркома и повика главната сестра. Хората зяпаха младия мъж на земята, но припадъкът му беше по-скоро емоционален, отколкото медицински, и тя видя, че вече се свестява. Задъхан, той се надигна на колене и няколко души се втурнаха да му помогнат да се изправи.

— Сложете го да седне — каза Ивлин. — Сестрата ще дойде ей сега. — Отзоваха се още неколцина от чакащите и го настаниха на един стол до стената. Той тежко се отпусна на седалката, скри лице в шепи и се разрида.

— Хайде бе, госпожо — рече една жена. — Какво толкова ще ви стане, ако му кажете как е приятелят му?

Тълпата замърмори в знак на съгласие. Гедеон Крю се олюляваше на стола, все още скрил лицето си с длани.

— Мъртъв е — изхлипа високо. — Знам, че е мъртъв.

Ивлин не обърна внимание на хората и отново насочи вниманието си към клипборда. Чувстваше се ужасно, че правилникът я принуждава да се държи така. Ала нямаше намерение да прояви нерешителност или слабост.

— Защо просто не му кажете как е приятелят му? — настояваше жената.

— Не аз съм написала правилника, госпожо — отсече Ивлин. — Медицинската информация е поверителна.

В този момент забързано се появи сестрата.

— Къде е пациентът?

— Човекът е разстроен и колабира. — Ивлин го посочи.

Сестрата отиде при него и каза с изненадваща любезност:

— Здравейте, аз съм Роуз. Какъв е проблемът?

Мъжът мъчително преглътна.

— Той е мъртъв и не искат да ми кажат.

— Кой?

— Партньорът ми. В спешното. Но не искат да ми кажат нищо, защото съм нямал документ.

— Фактически съжители ли сте?

Той кимна.

— Да, от пет години. Той е всичко за мен! И няма никакви роднини тук. — Погледна я умолително. — Моля ви, не го оставяйте да умре сам!

— Може ли? — Сестрата му премери пулса, постави му маншет и му измери кръвното налягане. — Добре сте, само сте разстроен. Просто се успокойте. Ще поговоря с рецепционистката.

Той кимна благодарно.

Сестрата отиде при Ивлин.

— Виж, запиши го като фактически съжител. Аз ще поема цялата отговорност.

После си тръгна, а Ивлин отвори електронния файл и прочете последната информация.

— Господин Крю?

Той скочи на крака и се приближи.

— Вашият приятел е тежко ранен, но е жив и положението му е стабилизирано — тихо му каза тя. — Ако попълните този формуляр, ще ви запиша като фактически съжител.

— Слава богу! — извика мъжът. — Жив е, слава на Господа!

Чакалнята избухна в ръкопляскания.

Гедеон Крю огледа стаята в „Хауард Джонсън Мотор Лодж“ на Осмо авеню. Оказа се изненадващо прилична, добре обзаведена, без обичайната декорация в синьо и оранжево. И най-хубавото — имаше слот за айпод. Той извади устройството, замисли се, избра Бил Евънс и го включи. Носталгичните акорди на „Двама самотници“ изпълниха стаята. Гедеон допи двойното си еспресо и хвърли чашата в кошчето.

Няколко минути седя неподвижен на стола до малкото бюро, слушаше меланхоличната музика и си налагаше да се отпусне мускул по мускул, докато подреждаше събитията от деня в ума си. Само преди петнайсет часа беше ловил риба на Чихуахуеньос Крийк, а сега седеше в хотелска стая в Манхатън с двайсет хиляди долара в джоба, с надвиснала над главата му смъртна присъда и с кръвта на един непознат по ръцете.

Стана, смъкна ризата си и отиде в банята да се измие. После се върна в стаята и си облече чиста риза. Покри леглото с найлонови чували за смет и грижливо подреди отгоре дрехите на У, разрязани при приемането му в спешното отделение и впоследствие изхвърлени заедно с други медицински отпадъци. Адски трудно се беше добрал до тях. Накрая едва бе успял с помощта на сърцераздирателна история за нарушено обещание, хонконгски шивач и изгубено кученце.

След дрехите Гедеон извади съдържанието на портфейла на китаеца, дребните от джобовете му, паспорт, химикалка и стара самобръсначка в пластмасова кутия. Ножчето откри в джоба на сакото му. И толкова. Нямаше джиесем, блекбери, калкулатор или флашка.

Междувременно навън се съмна, през хотелските прозорци нахлу жълтеникава светлина и градът се събуди с автомобилни клаксони и рев на двигатели.

Гедеон се загледа в подредените с геометрична прецизност вещи, замислено опрял показалец в долната си устна. Ако ученият беше носил планове за нов вид оръжие, те нямаше да бият на очи — ако изобщо ги бе носил. Поредицата числа, която му беше продиктувал след катастрофата, явно не можеше да е целият план — дори в силно компресиран вид той би трябвало да обхваща значително количество дигитализирани данни, което означаваше, че Гедеон трябва да търси микрочип, магнитно записващо устройство или мехурчеста памет, холографско изображение, записано на някакъв носител, CD или DVD.