Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Ескалаторите продължаваха да изсипват човешкия си товар. Гедеон внимателно оглеждаше всяко лице с азиатски черти. Беше запомнил двете снимки на У, получени от Глин, ала имаше опасност ученият да е от онези хора, които на снимка изглеждат съвсем различно, отколкото в действителност.

Но не — ето го и него. Дребен, напрегнат наглед мъж с високо чело, старомодни очила с черни рамки и професорско сако от туид. Спусна се по ескалатора със сведени очи и прегърбени рамене, плах и незабележим. Дори не носеше пътна чанта или лаптоп.

Слезе от ескалатора, но вместо да се насочи към багажните конвейери, тръгна право напред, бързо подмина Гедеон и излезе през изхода за такситата.

Изненадан, Гедеон забърза подире му. Пред върволицата таксиметрови коли нямаше опашка. У се мушна под ограничителната лента, взе талон от диспечера и се качи на първия автомобил, форд „Ескейп“.

Гедеон се втурна към лимузината.

— Ей! Какво става? — извика дребното ченге.

— Не е на този терминал! — отвърна Гедеон. — Сбъркал съм! Господи, сега вече наистина се преебах!

— Измъкна от предния джоб на сакото си петдесетачката, която държеше за такива случаи, и им я подхвърли, докато се вмъкваше зад волана.

Двамата се метнаха към понесената от летния ветрец банкнота, а Гедеон потегли след бързо отдалечаващото се такси.

Успя да го настигне на изхода за магистрала „Ван Вик“. Намали и продължи с умерена скорост, като се движеше на пет-шест коли зад него в не особено натоварения нощен трафик. От време на време се престрояваше в друга лента, изоставаше и отново се приближаваше, в случай че У е подозрителен.

Явно нито таксиметровият шофьор, нито ученият забелязваха, че ги следи, въпреки че лимузината му се набиваше на очи. Таксито избра обичайния маршрут до Горен Манхатън, излезе на Гранд Сентръл Паркуей и подмина стадиона Сити Фийлд, после и летище „Ла Гуардия“. Когато стигнаха до моста „Робърт Ф. Кенеди“, центърът на Манхатън се очерта напред като килим от блещукащи диаманти над тъмните води на Ист Ривър. Влязоха по моста на Трето авеню и вместо по Рузвелт Драйв потеглиха по Сто двайсет и пета улица през Източен Харлем, а после завиха към центъра по Парк Авеню.

„Сигурно отива в Горен Истсайд“ — реши Гедеон и за кой ли път мислено повтори плана си. Щеше да проследи таксито до целта му, да паркира наблизо и…

Изведнъж забеляза черен линкълн „Навигейтър“ със затъмнени стъкла. Движеше се в бавната лента и бързо се приближаваше.

Линкълнът настигна таксито и плътно се долепи зад него, въпреки че спокойно можеше да го изпревари. Гедеон изостана. Макар че лимузината очевидно беше нова, крушката над задния номер не светеше и той не се виждаше.

Гедеон се престрои в лявото платно и за кратко настъпи газта в опит да погледне през предното стъкло на джипа, ала толкова късно през нощта беше безнадеждно. Обзет от опасения, той отново изостана.

Таксито увеличи скоростта, но джипът направи същото. Таксиметровият шофьор опита да намали, ала линкълнът неотклонно продължи да го следва.

Това не вещаеше нищо хубаво.

Джипът скъси дистанцията и масивната му хромирана предна броня се долепи до задната броня на таксито — после с рев ускори и тласна форда настрани. Таксито поднесе с писък на гуми, после рязко отби в лявото платно. Линкълнът го последва и пак се приближи, за да го блъсне отново.

Фордът се върна в дясната лента и намали скоростта, но джипът ловко се вмъкна зад него и се заби в задната му броня, този път много по-силно. Таксиметровият шофьор за пореден път трябваше да ускори, за да коригира отклонението; воят на клаксона му огласи широкия булевард.

Линкълнът полетя напред, за да го блъсне, ала таксито рязко отби в лявото платно и зави на изток по Източна Сто и шестнайсета улица. Това беше един от главните търговски квартали в латиноамериканската част на Харлем и изведнъж се озоваха в по-оживен район — широка добре осветена улица с все още отворени барове и ресторанти, гъмжащи от хора въпреки късния час.

Джипът също зави и гумите му запищяха. Гедеон го последва и лимузината тромаво поднесе. С разтуптяно сърце той настъпи газта, за да ги настигне. Шофьорът на линкълна не се опитваше да спре таксито — явно искаше да убие пътниците му, като предизвика катастрофа.

Фордът увеличи скоростта в опит да избяга от преследвача си. Двете коли хвърчаха на изток по Сто и шестнайсета, лъкатушеха из трафика и предизвикваха яростен хор от клаксони, свирещи гуми и викове. Залепил потни длани за волана, Гедеон полагаше всички усилия да не изостава.