Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Профучаха покрай Лексингтън и продължиха към ярко осветеното кръстовище на Сто и шестнайсета и Трето авеню. Когато наближиха с над сто и десет километра в час, светофарът светна жълто. Гедеон рязко удари спирачки — нямаше начин да успеят. Линкълнът внезапно излезе в насрещното платно, изравни се с таксито и точно преди пресечката зави надясно и го блъсна силно отстрани. Фордът се завъртя сред облак дим, удари се в идващата откъм пряката кола, преобърна се и се стовари сред навалицата пред един пуерторикански ресторант. Разнесе се ужасяващ звук от сблъсък на метал в плът. Във въздуха полетяха тела и като парцалени кукли се запремятаха из кръстовището. Таксито с оглушителен трясък се заби в стъклената витрина на ресторанта и спря с предсмъртно изхъркване и гейзер пара. От изложените на витрината тави се посипа готвено месо: печени свински бутове, пръжки и прасенца на шиш се затъркаляха по смачкания форд и тротоара.

За миг се възцари страшна тишина. После изригнаха викове и писъци и хората се пръснаха като мравки, бягащи от огън.

Гедеон беше успял да спре точно преди светофара. Изскочи навън и се втурна към катастрофиралия автомобил. Точно в този момент към кръстовището се понесе автобус от градския транспорт — движеше се на север по Трето авеню най-малко с двайсет и пет километра в час над максимално позволената скорост. Спрял на пресечката, Гедеон безпомощно наблюдаваше връхлитащия рейс. Шофьорът забеляза какво става, удари спирачки, ала закъсня. Грамадните колела прегазиха няколко души, шофьорът изгуби управление и автобусът поднесе с ужасен писък на горящи гуми, после се наклони и се преобърна. Заби се в една кола в отсрещния край на кръстовището, спря и моторът му избухна в пламъци. Надаващите крясъци пътници разбиха прозорците и задната врата и се изсипаха навън, блъскаха се и се тъпчеха в опит да се спасят.

Гедеон отчаяно затърси с очи линкълна и го забеляза спрял на известно разстояние след кръстовището. Не остана обаче дълго там: двигателят му изрева и той полетя по Сто и шестнайсета, рязко зави на юг по Второ авеню и изчезна.

Гедеон затича към таксито, което лежеше на покрив със забита в ресторанта предница. Навсякъде имаше тела — едни мърдаха, други бяха неподвижни. По тротоара течеше тъмен бензинов поток и продължаваше по канавката към горящия автобус — който избухна със страхотен грохот и експлозията го вдигна във въздуха. Пламъците се извисиха чак до четвъртия етаж на околните сгради и осветиха адското зрелище със зловещо сияние. Стотици хора от съседните блокове отваряха прозорците си, надничаха и сочеха с ръце. Внезапно настана невероятен шум: крясъци и писъци, молби за помощ, мъчителни стонове, безконечният вой на клаксона на автобуса, пращенето на пламъците.

Гедеон клекна до форда. Предната лява страна беше смачкана до неузнаваемост. Тялото на шофьора буквално се бе смесило с разкъсания метал и строшените стъкла. Гедеон бързо мина откъм задната дясна страна. Ученият беше жив — очите му бяха отворени, устните му се движеха. Видя Гедеон и протегна към него окървавената си ръка.

Младият мъж хвана дръжката на вратата и се опита да я отвори, ала тя не поддаваше. Той легна по корем, пресегна се през строшения прозорец, хвана китаеца за ръцете и колкото може по-внимателно го измъкна на тротоара. Краката на У бяха ужасно обезобразени, целите в кръв. Гедеон го пренесе по-надалеч от разпространяващия се огън, чак зад ъгъла, и предпазливо го остави на земята. Извади джиесема си, за да позвъни в полицията, ала чу в далечината сирени, приближаваха се от всички посоки.

Смътно усещаше струпалата се зад него огромна навалица — застанали на безопасно разстояние, зяпачите наблюдаваха разиграващата се сцена с хипнотична похотливост.

Внезапно ученият го сграбчи с окървавената си ръка за шофьорската униформа. Изглеждаше озадачен, сякаш не знаеше какво му се е случило. После произнесе някаква дума.

— Моля? — Гедеон се наведе над него и почти долепи ухо до устните му.

— Роджър вие ли сте? — прошепна ученият на английски. — Роджър?

— Да — светкавично реагира Гедеон. — Аз съм. Роджър.

У каза нещо на китайски, после пак мина на английски.

— Запишете това, което ще ви кажа. Бързо. Осем-седем-едно-нула-пет-нула…

— Чакайте. — Гедеон извади химикалка и бележник.

— Дайте пак отначало.

У му продиктува поредица числа и Гедеон ги записа. Въпреки силния акцент гласът на У бе ясен, прецизен, педантичен — глас на учен.