Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Той продължи да чете с разтуптяно сърце и накрая стигна до последните няколко абзаца. Бяха написани на сух научен език, но съдържанието им си беше чист динамит.

В заключение смятам, че предлаганият стандарт ЕВП-4 за шифроване „Вършачка“, основан на теорията за дискретните логаритми, е несъвършен. По-горе посочих, че съществува потенциален клас алгоритми, основани на теорията за елиптичните функции, дефинирани чрез сложни числа, които могат да разрешат някои дискретни логаритмични функции в реалновремеви компютърни параметри. Въпреки че все още не съм в състояние да идентифицирам конкретни алгоритми, тук доказах, че това е възможно.

Следователно предлаганият стандарт „Вършачка“ е уязвим. Като се има предвид високото ниво на съветската математическа наука, смятам, че ако той бъде приет, разработените с него шифри могат да бъдат разбити за сравнително кратко време.

Настоятелно препоръчвам стандартът ЕВП-4 за шифроване „Вършачка“ да не се приема в сегашния му вид.

Това беше. Доказателството, че са обвинили баща му несправедливо. И после са го убили. Гедеон Крю вече знаеше всичко за човека, който го е направил: генерал-лейтенант (о.р.) Шамбли С. Тъкър, в момента президент на „Тъкър & Асошиейтс“, една от най-могъщите лобистки фирми в областта на военната индустрия на Кей Стрийт. Тя представляваше много от най-големите производители в страната и Тъкър беше затънал в дългове, за да я финансира. Печелеше огромни пари, но те успяваха да изтекат между пръстите му поради екстравагантния му начин на живот.

Сам по себе си документът не означаваше нищо. Гедеон знаеше, че всичко може да се фалшифицира — или да бъде обявено за фалшификат. Документът не беше крайната, а началната точка за малката изненада, която готвеше на Шамбли С. Тъкър.

Чрез вече хакнатия компютър на Управлението за общи услуги той отстрани от документа водните знаци за класифицирано съдържание и го разпрати на десетина големи компютърни база данни по целия свят. Гарантирал по този начин съхраняването му, Гедеон прати имейл от собствения си лаптоп на chamblee.tucker@tuckerandassociates.com, към който приложи документа. Самото съобщение гласеше:

Генерал Тъкър,

Знам какво сте направили. Знам защо сте го направили. Знам как сте го направили.

В понеделник ще пратя приложения файл в „Поуст“, „Таймс“, „Асошиейтед Прес“ и информационните телевизионни канали, придружен със съответното обяснение.

Шамбли С. Тъкър седеше зад огромно бюро в облицования с дъбова ламперия кабинет в къщата си в Маклейн, щата Вирджиния, и замислено подхвърляше в длан почти двукилограмово преспапие от венецианско стъкло. На седемдесет години той беше в отлична форма за възрастта си и много се гордееше с това.

Прехвърли преспапието в другата си ръка и няколко пъти го стисна.

На вратата се почука.

— Влез. — Той изключително внимателно остави преспапието на бюрото.

В кабинета влезе Чарлз Дайкович. Макар да бе в цивилно облекло, поведението и физиката му издаваха военния: къса подстрижка, яка шия, изправена стойка, стоманеносини очи. Прошарените къси мустаци бяха единствената отстъпка пред цивилния живот.

— Добро утро, господин генерал — поздрави той.

— Добро утро, Чарли. Сядай. Сипи си кафе.

— Благодаря. — Мъжът се настани на предложения му стол. Тъкър посочи сребърния поднос на съседната масичка, на който имаше кафеник, захар, сметана и чаши. Дайкович се обслужи.

— Да видим сега… — Генералът замълча за миг. — Откога си в „Тъкър енд Асошиейтс“? От десет години, нали?

— Горе-долу.

— Обаче ние с тебе работим заедно много по-отдавна.

— Да.

— Имаме общо минало. Операция „Неотложна ярост“. Затова те взех при мен: защото изграденото на бойното поле доверие е най-здравото в тоя шантав свят. Мъжете, които не са се сражавали заедно, изобщо не разбират истинското значение на думите „доверие“ и „лоялност“.

— Напълно сте прав, господин генерал.

— И затова те помолих да дойдеш вкъщи. Защото ти имам доверие. — Генералът замълча за миг. — Ще ти разкажа една история. В нея има поука, но ще трябва да я откриеш сам. Не мога да ти разкрия всички подробности и ще видиш защо.

Кимване.

— Чувал ли си за Джон Уокър Линд?

— „Американския талибан“ ли?

— Да. А за Адам Гадан?

— Не беше ли оня, който се присъедини към Ал Кайда и прави видеоизявления от името на Бен Ладен?

— Точно така. Получих строго секретна информация за трети американец, приел исляма, само че много по-опасен. — Тъкър направи нова пауза. — Баща му работеше в СВРС по мое време. Оказа се, че е предател, шпионирал в полза на Съветите. Може би си спомняш резултата — той взе заложник в старата главна квартира и нашите снайперисти го очистиха. Синът му присъства там.