Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Тя се поколеба.

— Разбирам. Но въпреки това се тревожа. Пази се.

Гедеон се опита да надене що-годе нормална физиономия.

— Ще трябва да взема джипа.

— Няма проблем. Само гледай да караш по черните пътища.

Гедеон кимна.

Алида стана и преди той да успее да се измъкне, го прегърна, долепи устни до неговите и притисна голото си тяло в него. Последва дълга целувка, топлината на тялото й се усещаше през дрехите. Накрая го пусна и каза:

— Това беше за късмет.

Гедеон кимна тъпо. Алида отиде до чекмеджето, извади ключовете и му ги метна.

Той ги улови и измънка:

— Ъ-ъ-ъ… за всеки случай… бензин, такива неща… имаш ли пари?

— Разбира се. — Тя взе панталона си от пода, бръкна в задния джоб и извади портфейл. — Колко?

— Колкото можеш.

Тя извади куп двайсетачки и му ги подаде с лъчезарна усмивка, без да ги брои.

Гедеон се чувстваше като замръзнал. Не можеше да й го причини — не и на нея. Но ето че беше на път да го направи. Да открадне колата й, да вземе парите й, да я излъже, да тръгне след собствения й баща. Но какъв избор имаше, по дяволите? Положението му бе невъзможно. Ако останеше тук с Алида, безброй хора щяха да умрат, а той пак щеше да свърши в затвора. Ако тръгнеше…

— Може да се забавя — каза той. — Имам да свърша и някои други неща. Не ме чакай довечера.

Тя го погледна наистина загрижено.

— Добре. Само стой надалеч от хора — от всякакви хора. Баща ми спомена за блокади по някои от главните пътища от и към планината, Лос Аламос и Санта Фе. Пази се.

— Ще се пазя.

Напъха парите в джоба си, измъкна се от поредната целувка и се втурна към джипа. Скочи вътре, запали двигателя и потегли с мръсна газ. Опита се да не поглежда назад, но не се сдържа — и я видя да стои на прага, все още гола, с разпилени по раменете руси коси. Махаше му.

— Мамка му, мамка му, мамка му ! — Заблъска по волана. Взе завоя и се озова до писателското ателие на Блейн, заобиколено от дървета и скрито от главната сграда. Съвсем импулсивно спря до постройката и слезе. Взе щангата от джипа, счупи прозореца, влезе вътре, взе лаптопа на Блейн, хвърли го заедно със зарядното на задната седалка и отново потегли.

Първата му спирка беше „Гудуил Индъстрис Трифт Стор“ на Серилос Роуд. Паркира скъпия нов джип далеч от входа и отскочи до „Уолгрийн“ за телефон с предплатени минути, след което влезе в евтиния магазин. Набързо мина през рафтовете и награби спортни якета, ризи, панталони, костюми и няколко чифта обувки. Взе също слънчеви очила, мъжка перука, няколко долнопробни украшения и голям куфар.

Плати с част от парите на Алида и продължи към магазина за театрален реквизит, откъдето взе разтворимо в спирт лепило, лепенки, фон дьо тен, моливи и пастели, изкуствени струпеи, гелове, нос и восъчни белези, плешиво теме, кичури коса, брада, шкембе и скули. Нямаше представа как точно ще ги използва или какво ще му потрябва, затова взе от всичко.

Продължи на юг по Серилос до края на града, където намери съмнителен мотел, в който нямаше нужда да се регистрира. Набързо се преобрази в долнопробен сводник — образ, който вървеше добре с черния джип. Служителят на рецепцията дори не мигна, когато Гедеон плати в брой почасовата тарифа, като заяви, че си е изгубил документите, и бутна двайсет долара бакшиш със заръката да се оглежда за „засукана млада дама“, която, разбира се, никога нямаше да се появи.

Натоварен с театралния реквизит и компютъра на Блейн, той отиде в стаята си, разстла дрехите на леглото и започна да ги смесва в различни комбинации. Неведнъж го беше правил.

В кариерата си на крадец обикновено обираше малки частни музеи и исторически дружества през деня, когато бяха отворени, но почти пусти. След първите няколко удара винаги действаше маскиран и с годините ставаше все по-добър и по-добър. Добрата маскировка беше нещо много повече от външния вид: тя включваше и влизане в нова роля, различна походка, различен подход, дори различно мислене. Това бе най-чистата, най-съвършената форма на актьорското майсторство.

Но създаването на истински нов образ не беше лесно. Трябваше да е неуловим, достоверен, не пресилен и въпреки това с някои детайли, които обикновеният човек би забелязал и които трябваше да са ключ към подвеждането на следователите. Напълно безличният образ бе загуба на време, а твърде ексцентричният можеше да е опасен. Процесът изискваше време и доста добро въображение.

Докато подбираше дрехите, сменяше ризите и ги пробваше с различни панталони и якета, в ума му постепенно започна да се оформя образ — мъж доста над четиридесетте, малко чудат, наскоро разведен, с пораснали деца, напуснал работа и тръгнал да преоткрие себе си чрез обиколка на страната. Одисея тип „Сини магистрали“. Писател — не, по-добре амбициозен писател. Води бележки за пътуването си, готов е да сподели наблюденията си за Америка с всеки срещнат. Портфейлът му бил откраднат още първия ден — и сега е без документи, но това беше чудесно в известен смисъл, един вид свобода, дългоочаквано освобождение от заробващите връзки на обществото.