Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Значи Гедеон беше все още жив.

Уилис крещеше как всичко това било план, заговор, конспирация — после крясъците му станаха съвсем несвързани.

Фордайс вече беше напълно убеден, че Гедеон Крю е невинен. Нямаше абсолютно никакво друго обяснение защо е ходил в ранчото Юта Крийк и се е отнесъл по този начин с Уилис. Наистина го бяха натопили. Имейлите бяха вмъкнати. И това със сигурност означаваше, че Новак е съучастник в терористичния заговор. И ако до този момент само го вярваше, сега заключението беше категорично.

— Хей! Хей, ти!

Писъкът на Локхарт прекъсна откровението. Фордайс вдигна глава и видя лидера на култа да го гледа и да го сочи с треперещ пръст.

— Това е той! Ето го! Другият, който дойде в ранчото миналата седмица! Започнаха сбиване, разпердушиниха всичко, раниха хората ми! Кучи син такъв!

Фордайс се озърна. Всички го зяпаха. В това число и Милард.

— Фордайс — със странен глас рече Милард, — и този човек ли сте разпитвали?

— Разпитвали? — изкрещя Локхарт. — Искате да кажете, тормозили! Той нападна хората ми с моторна резачка! Побъркан е! Арестувайте го! Или и вие участвате в играта?

Фордайс погледна Милард, после към изхода, и заяви спокойно:

— Този човек е луд. Вижте го само.

На всички лица се изписа известно облекчение. Обвиненията наистина бяха шантави. Тоест на всички лица с изключение на това на Милард.

Локхарт внезапно се хвърли към Фордайс, отново настана хаос и агентите се втурнаха да го спрат.

— Пуснете ме! — извика Уилис. — Той е дяволът! Той и онзи тип Гедеон Крю!

Замахна, халоса един агент, блъсна втори. Вдигна се врява, изпълнена с викове, бутане и ръгане. Фордайс се възползва от суматохата, приведе се, изтича през тълпата и се измъкна навън. Тръгна право към колата си, скочи зад волана и потегли.

По зазоряване Гедеон стоеше с пулсираща глава до кожения диван и навличаше дрехите си. Алида спеше гола на мечата кожа пред камината, русата й коса се бе разпиляла, гладката й кожа блестеше на фона на грубата тъмна козина. Навън тъмни облаци замазваха половината небе, между боровете свистеше влажен вятър. Задаваше се буря.

Обърканите спомени от нощта се блъскаха в главата му — прекалено много питиета, невероятни сексуални изпълнения и бог знае колко необмислени обещания и думи. Чувстваше се отвратително. Какво беше направил? Бе постъпил като абсолютен задник. Да си позволи да се отдаде на това, след като подозираше баща й, че е терорист, и през цялото време мислеше как да го спре, как да го изобличи… Направо чудовищно.

Какво да прави? Може би трябваше да сподели с Алида? Не, нямаше да се получи — тя никога, никога нямаше да повярва, че баща й, Саймън Блейн, автор на бестселъри и бивш шпионин, е главатар или най-малкото участник в ядрен терористичен заговор. Кой би повярвал на подобно нещо? Трябваше да продължава да я лъже и трябваше да действа сам. Да замине за Мериленд, да открие Блейн и да го спре. При това не можеше да вземе самолет, не можеше да направи нищо, което изискваше показване на документи. Единственият начин да се върне на изток бе с кола — с джипа на Алида.

Изглеждаше невъзможно. Защо му беше на човек като Блейн да се забърква в подобен терористичен заговор? Но се беше забъркал. Гедеон бе сигурен в това. Просто нямаше друг отговор.

Докато мислеше за положението си, за пореден път изпита непоносимо отвращение към себе си. Но какъв избор имаше? Не ставаше въпрос само за изчистването на името му. Животът на безброй хора бе заложен на карта. Никой нямаше да му повярва — той беше издирван и затова бе принуден да действа сам. Нямаше как да се измъкне от това.

Нахлузи ризата си и погледът му отново се спря върху извивките на тялото на Алида, върху лицето й, върху блестящата й коса… Възможно ли бе наистина да се е влюбил в нея?

Разбира се, че да.

Не, трябваше да спре. Но докато се мъчеше да откъсне поглед от нея, Алида отвори очи. И изпъшка:

— Ох! Махмурлук.

Той се опита да се ухили.

— Аха. Същото положение.

Тя се надигна.

— Изглеждаш ужасно. Надявам се, че не съм те изцедила съвсем. — И се усмихна дяволито.

Той скри лицето си, като се наведе да си върже обувките.

— И къде си се разбързал толкова?

Гедеон се насили да я погледне.

— Към Юта Крийк. Отивам да се оправя с Уилис.

— Добре. Той е, сигурна съм. Ще дойда с теб.

— Не, не. Може да е опасно. Освен това присъствието ти може да попречи да изтръгна истината от него.