Майкъл Конъли: Черната кутия

— Май това тука е нещо като Снежанка и Седем-три — прибави Едгар.

Бош ядосано поклати глава. Градът излизаше от релси и резултатът беше пред тях — екзекутирана жена, — а неговият партньор като че ли не можеше да се държи сериозно.

Едгар явно долови безмълвната му реакция и побърза да го увери:

— Майтапя се бе, Хари. Я по-бодро! Имаме нужда от малко черен хумор.

— Добре — отвърна Бош. — Аз ще гледам да се поободря, докато ти говориш по радиостанцията. Кажи им каква е картинката, обясни им, че жертвата е чуждестранна кореспондентка, и виж дали ще ни дадат криминалисти. Ако не, поне да пратят фотограф и осветление. Подчертай, че за този случай имаме нужда от малко повече време и помощ.

— Защо? Щото е бяла ли?

Хари помълча няколко секунди. Думите на Едгар бяха безотговорни. Отмъщаваше си, защото Бош не бе реагирал добре на шегата за Снежанка.

— Не, не защото е бяла — отвърна спокойно накрая. — А защото не е нито грабителка, нито гангстерка. И защото е по-добре в Управлението да повярват, че всички медии ще се нахвърлят на случай с убийство на журналист. Разбираш ли? Искам да кажа — чатна ли?

— Чатнах.

— Добре.

Едгар отиде при колата, за да се обади по радиостанцията, а Бош продължи огледа на местопрестъплението. Първо очерта периметъра. С помощта на неколцина от гвардейците на уличката огради зона от по пет метра от двете страни на трупа. Квадратът се затваряше от стените на магазините за електроуреди и автомобилни гуми.

Междувременно му направи впечатление, че уличката минава през жилищен район, разположен точно зад редицата магазини на Креншоу. Задните дворове на къщите изглеждаха разнородно. Някои огради бяха от бетон, други от дъски или телени мрежи.

При нормални обстоятелства щеше да претърси всички дворове и да почука на всяка врата, но сега това щеше да почака, ако изобщо се случеше. В момента трябваше да съсредоточи вниманието си върху непосредственото местопрестъпление. Ако получеше възможност да покрие целия квартал, щеше да се смята за късметлия.

Роблето и Делуин бяха застанали на пост в началото на уличката. Стояха един до друг и си приказваха, сигурно се жалваха от нещо. По време на службата на Бош във Виетнам снайперистите наричаха такава мишена „с един куршум два заека“.

В самата уличка имаше осем гвардейци. Хари забеляза, че в отсрещния край започва да се трупа тълпа от зяпачи, и махна на гвардееца, който ги беше довел до трупа.

— Как се казваш, боец?

— Дръмънд. Ама всички ми викат Дръмъра.

— Дръмър, аз съм детектив Бош. Кой я откри?

— Трупа ли? Даулър. Дошъл да се изпикае и я видял. Каза, че първо усетил вонята.

— Къде е Даулър?

— Май дежури на южната блокада.

— Трябва да говоря с него. Ще го повикаш ли?

— Тъй вярно.

Гвардеецът понечи да се отдалечи към входа на уличката.

— Чакай малко, Дръмър, още не съм свършил.

Дръмънд отново се обърна към него.

— Кога ви пратиха на тази позиция?

— Вчера. В шест следобед.

— И оттогава контролирате положението в района, така ли? Включително тази уличка?

— Не съвсем. Снощи тръгнахме от Креншоу и Флорънс и продължихме на изток по Флорънс и на север по Креншоу. Настъпвахме пряка по пряка.

— И кога стигнахте до тази уличка?

— Не съм сигурен. Някъде днес призори.

— Вече бяха ли приключили всички плячкосвания и палежи в този район?

— Да, още снощи, както ми казаха.

— Добре, Дръмър. И още нещо. Имаме нужда от по-силно осветление. Би ли докарал една от ония ваши коли с многото прожектори отгоре?

— Казва се хъмви.

— Добре де, докарай едно хъмви. И насочи прожекторите към местопрестъплението. Разбра ли?

— Тъй вярно.

Бош посочи другия край на уличката.

— Искам да осветим мястото и от двете страни, ясно?

— Ясно.

Гвардеецът се обърна и тръгна.

— Ей, Дръмър!

Дръмънд се върна.

— Да?

Бош сниши глас.

— Всичките ви хора ме зяпат. Не трябва ли да насочат вниманието си някъде другаде?

Дръмънд се огледа и викна:

— Ей! Всички! Имаме работа! Връщайте се по постовете си!

Посочи зяпачите в дъното на уличката и добави:

— И дръжте ония там на разстояние!

Гвардейците се подчиниха и Дръмънд отиде да повика Даулър и да докара хъмвито.

Пейджърът на Бош сигнализира и той го извади от калъфа на колана си. На екрана се бе изписал номерът на командния пункт и той разбра, че с Едгар ще получат нов сигнал. Още не бяха започнали на това местопрестъпление, а щяха да ги изстрелят другаде. Нямаше намерение да го допусне. Прибра пейджъра в калъфа.