Майкъл Конъли - Черната кутия

Извади от джоба си химикалка, наведе се и повдигна с нея косата от лицето на мъртвата. Около дясното око тъмнееха точици от изстрел, входната рана бе пръснала очната ябълка. Бяха я застреляли само от няколко сантиметра. Отпред, от упор. Хари прибра химикалката, наведе се още и насочи лъча към тила й. Откри изходната рана, голяма и с разкъсани краища. Смъртта явно беше настъпила мигновено.

— Мама му стара, бяла ли е?

Беше Едгар. Беше се приближил зад Бош и надничаше над рамото му.

— Така изглежда — отвърна Бош и премести лъча към тялото на жертвата.

— Какво е правило бяло момиче тука, дяволите да го вземат?

Хари не отговори. Беше забелязал нещо под дясната й ръка. Остави фенера на земята, за да си сложи латексови ръкавици. После каза на Едгар:

— Свети към гърдите й.

Пак се наведе към трупа. Жертвата лежеше на лявата си страна и преметнатата през гърдите й дясна ръка скриваше нещо, което висеше на шнурче на шията й. Бош внимателно го издърпа.

Оказа се яркооранжев журналистически пропуск, издаден от ЛАПУ През годините беше виждал много такива баджове. Този изглеждаше нов. По идеално прозрачното ламиниращо фолио още нямаше драскотини. На стандартната полицейска снимка се виждаше блондинка. Отдолу пишеше името й и медията, за която работи.

— Чуждестранна кореспондентка — каза Бош. — Анеке Йесперсен.

— Откъде е? — попита партньорът му.

— Не знам. От Германия сигурно. Пише „Берлин…“ и още нещо. Не мога да го произнеса.

— Защо ще пращат някой чак от Германия тука? Що не си гледат техните си работи?

— Не съм сигурен, Че е от Германия. Не мога да преценя.

Престана да обръща внимание на приказките на Едгар и се вторачи в снимката на пропуска. Жената изглеждаше привлекателна дори на полицейската снимка. Не се усмихваше, не носеше грим, имаше чисто делови вид, с прибрана зад ушите коса и невероятно светла, почти прозрачна кожа. Очите й излъчваха дистанцираност, като на ченгетата и войниците, прекалено рано видели твърде много неща.

Погледна обратната страна на баджа. Изглеждаше истински. Знаеше, че журналистическите пропуски се актуализират веднъж годишно и че за да присъства на пресконференциите на Управлението или да го пускат на местопрестъпление всеки представител на медиите трябва да има актуализационен стикер. Този пропуск носеше стикер за 1992-ра, което означаваше, че жертвата го е получила през последните сто и двайсет дни. Като се имаше предвид отличното му състояние обаче, според Бош й го бяха издали съвсем наскоро.

Продължи да изучава трупа. Жертвата носеше дънки, бяла риза и работен елек с огромни джобове. Това му подсказа, че най-вероятно е фоторепортерка. Само че наоколо нямаше фотоапарати. Бяха й ги взели и това дори можеше да е мотивът за убийството. Повечето фоторепортери носеха по няколко скъпи апарата и друга техника.

Отвори един от джобовете на елека й. При други обстоятелства щеше да остави тази работа на криминалистите, защото тялото се намираше в юрисдикцията на Окръжната съдебномедицинска служба. Ада не знаеше дали на местопрестъплението изобщо ще се появят криминалисти и нямаше намерение да чака, за да разбере.

В джоба имаше четири черни филмови ролки. Нямаше представа дали вече са заснети, или са нови. Закопча джоба и докато го закопчаваше, пръстите му напипаха твърда повърхност отдолу. Знаеше, че вкочаняването настъпва и изчезва в рамките на един ден, след което тялото омеква. Повдигна работния елек и потупа с юмрук по гърдите. Повърхността наистина беше твърда, звукът го потвърждаваше. Жертвата носеше бронежилетка.

— Ей, я виж списъка на успешните удари — обади се Едгар.

Хари вдигна поглед от трупа. Графитите непосредствено над жертвата бяха списък на успешните удари — имената на гангстерите, убити в улични битки. Кен Дог, Джи-Дог, О Джи Наети, Некбоун и така нататък. Местопрестъплението се намираше на територията на Ролинг Сикстис, клон на огромната банда Крипс. Те водеха безкрайна война със съседите си, Седем-три, друг клон на Крипс.

Като цяло обществеността си мислеше, че гангстерските войни, обхващащи по-голямата част от Южен Лос Анджелис и даващи жертви всяка божа нощ, се водят между Блъдс и Крипс за надмощие и контрол над улиците. Всъщност обаче най-кръвопролитни бяха съперничествата между клоновете на една и съща банда и тъкмо на тях се падаше основната част от седмичния полицейски бюлетин за убийствата. Ролинг Сикстис и Седем-три водеха тази класация. Гангстерите от двата клона на Крипс безпощадно се избиваха едни други и резултатът обикновено се отчиташе с графити в квартала. Имаше и списъци, увековечаващи имената на членовете на бандите, изгубени в безконечните битки.