Майкъл Конъли: Черната кутия

Тъй като съдебномедицинската служба беше задръстена с повече трупове, отколкото можеше да поеме, парамедиците откараха тялото в общинския медицински център към Южнокалифорнийския университет, където щеше да остане, докато положението се успокои, ако изобщо се успокоеше, и съдебните лекари успеят да наваксат с работата.

Що се отнасяше до убиеца, Бош и Едгар не го арестуваха. Окръжната прокуратура щеше да реши по-късно дали става дума за самозащита, или за убийство от засада.

Не се процедираше така, но се налагаше. В този хаос задачата им беше съвсем проста: да съхраняват веществените доказателства, колкото може по-добре и по-бързо да документират местопрестъпленията и да събират труповете.

Да отидат и да си тръгнат. Живи и здрави. Истинското следствие щеше да се води по-късно. Евентуално.

Докато пътуваха на юг по Креншоу, подминаваха тълпи, главно младежи, събрани по уличните ъгли или обикалящи на глутници. На кръстовището със Слаусън една група задюдюка, когато патрулката профуча с висока скорост без сирена и светлини. Подире им полетяха шишета и камъни, но колата се отдалечи бързо и не успяха да я улучат.

— Ще се върнем, мамицата ви! — извика Роблето. — Без майтап.

Бош трябваше да приеме, че младият патрулен полицай говори метафорично. Думите му бяха толкова кухи, колкото и реакцията на Управлението, след като в сряда следобед по телевизията на живо бяха излъчили произнасянето на присъдата.

Роблето започна да намалява едва когато наближиха блокада от коли и войници от Националната гвардия. Стратегията, разработена предишния ден с идването на Гвардията, предвиждаше да възстановят контрола над главните кръстовища в Южен Лос Анджелис и оттам да разширяват обсега на действие към всички проблемни зони. Намираха се на около километър от едно такова кръстовище, Креншоу и Флорънс, и силите и колите на Националната гвардия вече се разгръщаха по Креншоу. Докато спираше на блокадата на Шейсет и втора улица, Роблето отвори прозореца си.

До вратата се приближи гвардеец със сержантски нашивки и се наведе, за да разгледа пътниците в колата.

— Сержант Бърстин, Сан Луис Обиспо. С какво мога да ви помогна, момчета?

— Отдел „Убийства“. — Роблето посочи с палец назад към Бош и Едгар.

Бърстин се изправи и даде знак с ръка да им направят път.

— Добре — отвърна той. — Жената е в пряката между Шейсет и шеста и Шейсет и седма улица, от източната страна. Карайте напред и моите хора ще ви упътят. Охраняваме плътно района и наблюдаваме покривите. Получихме непотвърдена информация за снайперистка стрелба в квартала.

Роблето вдигна прозореца си и потегли.

— „Моите хора“ — имитира Бърстин той. — В цивилизацията тоя тип сигур е даскал или нещо подобно. Чух, че тия, дето са ги довели, изобщо не били от Лос Анджелис. От целия щат, ама не и от Лос Анджелис. Сигур и с карта няма да намерят Ламърт Парк.

— Допреди две години и ти нямаше да го намериш бе, пич — отбеляза Делуин.

— Няма значение. Тоя тип изобщо не познава града, пък с’а го турили да командва, а? Пишман войник, мамицата му. Думата ми е, че тия хич и не ни трябват. Само ни посрамват. Все едно не можем да се справим сами, че трябваше да докарат и тия тъпаци от тъпия Сан Луис Обиспо.

Едгар се прокашля и се обади от задната седалка.

— Сигурно ще те изненадам, обаче ние действително не се справихме сами и от сряда вечерта няма накъде повече да се посрамим. Снишихме се и допуснахме да подпалят града бе, човек. Нали го гледа по телевизията? Не си видял там само едно нещо — нас. Тъй че недей да си го изкарваш на даскалите от Обиспо. Ние сме си виновни.

— Няма значение — повтори Роблето.

— Отстрани на колата пише „Закриляме и служим“ — прибави Едгар. — Нас не ни бива много нито в едното, нито в другото.

Бош запази мълчание. Не че не беше съгласен с партньора си. Управлението наистина се бе посрамило с мижавата си реакция при първоначалния взрив на насилие. Но Хари не мислеше за това. Бяха го поразили думите на сержанта, че жертвата е жена. За пръв път се споменаваше такова нещо и доколкото знаеше, досега убитите бяха само мъже. Това не означаваше, че в раздиращата града агресия не са замесени и жени. Плячкосването и палежите даваха равни възможности на всички. Детективът беше виждал жени да участват и в двете. Предишната нощ помагаше за овладяване на безредиците на Холивуд Булевард и стана свидетел на плячкосването на „Фредерикс“, прочутия магазин за дамско бельо. Половината от грабителите бяха жени.