Майкъл Конъли: Черната кутия

И все пак съобщението на сержанта го сепна. Там в хаоса се беше озовала жена и това й бе струвало живота.

Роблето мина през прохода в блокадата и продължи на юг. Четири преки нататък един гвардеец размахваше фенерче и насочваше лъча му към отвор между два магазина от източната страна на улицата.

Освен гвардейците, които стояха на пост на всеки двайсет и пет метра, Креншоу пустееше. На булеварда цареше зловеща неподвижност и мрак. Всички магазини бяха тъмни. Няколко бяха пострадали от грабители и подпалвачи. Други чудотворно бяха останали непокътнати. Върху закованите с дъски витрини на трети пишеше със спрей „Собственост на чернокожи“, слаба защита от тълпите.

Уличката се намираше между плячкосан магазин за джанти и гуми на име „Идеалното колело“ и напълно изгорял магазин за употребявани електроуреди на име „Като нови“. Опожарената сграда беше оградена с жълта лента и инспекторите от общината я бяха маркирали като необитаема. Бош предположи, че районът е бил засегнат в самото начало на безредиците. Намираха се само на двайсетина преки от кръстовището на Флорънс и Норманди, мястото, където бе избухнало насилието, където бяха смъквали хората от коли и камиони и ги бяха пребивали, докато светът ги гледаше от въздуха.

Гвардеецът с фенерчето тръгна пред патрулката и я поведе по уличката. След десетина метра спря и вдигна юмрук, сякаш бяха на разузнаване зад вражеските линии. Беше време да слязат. Едгар плесна Бош по ръката и каза:

— Не забравяй, Хари, дръж се на разстояние. Една хубава дистанция от два метра, постоянно.

Тази шега целеше да разведри настроението. От четиримата в колата само той беше бял и най-вероятно щеше да е първата мишена на евентуален снайперист. При това на какъвто и да е снайперист.

— Дадено — обеща Бош.

Едгар пак го плесна по ръката.

— И си тури капелата.

Бош протегна ръка към пода и вдигна бялата си каска. Бяха им ги раздали на инструктажа със заповед да ги носят винаги по време на дежурство. Лъскавата бяла пластмаса, смяташе той, повече от всичко друго ги превръщаше в мишени.

С Едгар трябваше да изчакат Роблето и Делуин да слязат и да им отворят задните врати. Хари най-после се измъкна от купето и неохотно си сложи каската, но не закопча ремъка. Пушеше му се, ала бързаха, а и в кутията в левия джоб на униформената му риза бе останала само една цигара. Трябваше да я пази, защото нямаше представа кога и къде ще може да си купи нови.

Огледа се. Не видя труп. Уличката беше задръстена със стари и нови боклуци. До страничната стена на „Като нови“ бяха струпани употребявани електроуреди, които явно не ставаха за продажба. Навсякъде се въргаляха отпадъци и по време на пожара част от корниза се бе срутила на земята.

— Къде е тя? — попита Бош.

— Ей там — отвърна гвардеецът. — До стената.

Единственото осветление идваше от фаровете на патрулката и фенерчето на гвардееца. Електроуредите и другите боклуци хвърляха сенки по стената и земята. Хари включи собственото си фенерче и насочи лъча му в указаната от боеца посока. По стената на „Като нови“ имаше гангстерски графити. Имена, проклятия, заплахи — истинско табло за съобщения на местния клон на Крипс, Ролинг Сикстис.

Хари направи три крачки след гвардееца и я видя. Дребничка. Лежеше на една страна, скрита от сянката на оставена да ръждясва перална машина.

Преди да се приближи, плъзна лъча на фенерчето по земята. От някогашната настилка на уличката бяха останали само късове бетон, чакъл и пръст. Не забеляза стъпки и кръв. Бавно пристъпи напред и приклекна. Докато прокарваше лъча по тялото, опираше тежката, побираща шест батерии дръжка на фенерчето върху рамото си. От дългия си опит с мъртъвци можеше да прецени, че жената е мъртва най-малко от дванайсет, а може би и от двайсет и четири часа. Краката й бяха свити под остър ъгъл в коленете и детективът знаеше, че това или е резултат от вкочаняването, или е признак, че точно преди смъртта си е стояла на колене. Кожата на ръцете и шията й имаше тъмнопепеляв цвят заради съсирилата се кръв. Дланите й бяха почти черни и във въздуха вече вонеше на разложение.

Лицето й беше почти изцяло скрито от разсипалата се отгоре му дълга руса коса. Космите на тила и гъстите кичури върху лицето й бяха сплъстени от засъхнала кръв. Бош насочи лъча по стената над трупа и видя кървави пръски и стекли се вадички, които показваха, че жертвата е убита на това място, а не просто захвърлена тук.