Камила Лекберг - Пазачът на фара

– Каква покана?

– Изглежда, ще имаме честта да бъдем опитни зайци на новото място, което строят във Фелбака.

– Онова до „Бадис“?

Мартин се поразбуди.

– Същото, новият проект на Ерлинг. Да се надяваме, че ще потръгне по-добре от онази идиотщина с риалити шоуто.

– На мен ми звучи приятно. Много мъже се смеят на процедурите за лице, но веднъж ми правиха такава в Гьотеборг, леле, колко хубаво беше. После седмици наред кожата ми беше мека като бебешко дупе.

Йоста погледна младия си колега с погнуса. Процедури за лице? Само през трупа му. Нямаше да даде на никого да му маже лицето с някаква си слуз.

– Е, ще видим какво предлагат. Във всеки случай се надявам на вкусно хапване. Може би дори бюфет с десерти.

– Едва ли – засмя се Мартин. – На такива места се набляга на поддържането на добра форма, не на угояването.

Йоста го изгледа с онеправдано изражение. Теглото му не се беше променило и с грам, откакто завърши гимназията. Изсумтявайки, той си взе още една бисквита.

Когато се прибраха, в къщата цареше пълен хаос. Мая и Лисен скачаха на дивана, Ема и Адриан се бореха за едно DVD, а близнаците крещяха с цяло гърло. Майката на Патрик изглеждаше така, сякаш е готова всеки миг да се хвърли от някоя скала.

– Слава богу, че се прибирате – отдъхна си тя и подаде на Патрик и Ерика по едно пищящо бебе. – Не разбирам какво им става на малките. Като полудели са. Опитах да нахраня тези двамата, но докато храня единия, пищи другият, първият се разсейва, не може да яде и почва и той да пищи...

Тя замълча, за да си поеме дъх.

– Седни, мамо – каза Патрик и отиде да вземе бутилка за Антон, когото държеше в ръце. Момченцето беше почервеняло и крещеше толкова силно, колкото позволяваше малкото му телце.

– Ще вземеш ли бутилка и за Ноел?

Ерика опита да успокои пищящия си син.

Антон и Ноел все още бяха толкова малки. Съвсем не като Мая, която беше голяма и силна още като бебе. Но все пак сега бяха огромни в сравнение с когато се родиха. Тогава приличаха на малки пиленца, легнали в отделни инкубатори, и с маркучи, стърчащи от тънките им ръце. Но лекарите в болницата казаха, че близнаците са бойци. И наистина те бързо се окопитиха и започнаха да растат, а и обикновено ядяха с апетит. Но родителите им продължаваха да се тревожат за тях.

– Благодаря.

Ерика взе бутилката, която Патрик й подаде, и седна в единия фотьойл, държейки Ноел в скута си. Той веднага начена лакомо адаптираното бебешко мляко. Патрик се настани в другия фотьойл с Антон, който млъкна също толкова бързо, колкото и брат си. Това, че кърменето не се получи, безспорно си имаше и предимства. Така двамата можеха да си разделят отговорността за бебетата по начин, който не беше възможен с Мая, когато на Ерика й се струваше, че дъщеря й денонощно е залепена за гърдите й.

– Как мина? – попита Кристина, после вдигна Мая и Лисен от дивана и им каза да отидат да си играят в стаята на Мая. Ема и Адриан вече бяха избягали на горния етаж, така че не се наложи да увещава и тях.

– Ами какво да кажа – отвърна Ерика. – Притеснявам се за Ана.

– Аз също – каза Патрик и се размърда внимателно, за да се намести по-удобно. – Имам чувството, че държи Дан настрана. Не го допуска до себе си.

– Знам. Опитах да говоря с нея. Но след всичко, което е преживяла...

Ерика поклати глава. Беше толкова несправедливо. Животът на Ана дълги години можеше да се нарече същински ад, но в последно време тя като че ли най-накрая бе намерила душевно спокойствие. И така се радваше, че двамата с Дан чакат дете. Не, случилото се беше невъобразимо жестоко.

– Ема и Адриан, изглежда, се справят относително добре.

Кристина хвърли поглед към горния етаж, откъдето се чуваше веселият смях на децата.

– Да, може би – каза Ерика. – В момента са щастливи, че майка им най-накрая се е прибрала вкъщи. Но не съм сигурна, че осъзнават какво се е случило.

– Вероятно си права – каза Кристина и погледна сина си. – Ами ти? Не трябваше ли да останеш вкъщи още малко, за да си отпочинеш както трябва? Никой няма да ти благодари, че се скъсваш от работа в онова управление. Припадъкът беше предупредителен сигнал.

– В момента там е по-спокойно, отколкото тук – каза Ерика и кимна към близнаците. – Но да, и аз му казах същото.

– Просто е приятно да се върна обратно на работа, но щях да остана вкъщи и по-дълго, ако ме беше помолила, знаеш го.

Патрик остави празната бебешка бутилка на масата пред себе си и с отработено движение вдигна Антон към рамото си, за да му помогне да се оригне.