Камила Лекберг - Пазачът на фара

Сълзите отново потекоха и той ги избърса с опакото на ръката си. Ерика дискретно му подаде кърпичка. Последните акорди на органа заглъхнаха и след тях настана кратка тишина, преди Лена да заговори. Гласът й потрепери леко, но бързо се успокои.

– Животът може да се промени за миг. Но Бог е с нас, дори днес.

Патрик виждаше как устните й се движат, но скоро спря да чува думите й. Не искаше да слуша. Малкото детинска вяра, която бе запазил през годините, най-накрая изчезна. Нямаше никакъв божествен замисъл в случилото се. Отново стисна ръката на Ерика.

– С гордост мога да съобщя, че се придържаме към графика. Официалното откриване на „Бадхотел“ във Фелбака ще се състои след малко повече от две седмици.

Ерлинг В. Ларшон се протегна и обходи с поглед членовете на общинския съвет, сякаш очакваше аплодисменти. Наложи се да се задоволи с няколко одобрителни погледа.

– Това е същински триумф за района – поясни той. – Тотално реновирахме обект, който може да се счита едва ли не за реликва, а в същото време вече можем да предложим модерен и конкурентноспособен лечебен център. Или спа, както се казва. – Ерлинг направи кавички във въздуха. – Това, което ни остава, е да доизкусурим някои последни детайли, да поканим няколко компании да изпробват услугите ни предварително и, естествено, да организираме грандиозното празненство по откриването.

– Звучи чудесно. Имам само няколко въпроса.

Матс Сверин, който встъпи в длъжност като общински финансов директор преди два месеца, размаха химикалката си във въздуха, за да привлече вниманието на Ерлинг. Но Ерлинг ненавиждаше всичко свързано с администрация и отчети и се престори, че не го чува. Вместо това рязко обяви събранието за приключено и се оттегли в просторния си кабинет.

След провала с риалити шоуто, никой не вярваше, че Ерлинг отново ще изгрее, но ето че се завръщаше с още по-мащабен проект. Самият той никога не се бе съмнявал в успеха си дори когато критиците му бяха най-шумни. Беше роден за победител.

Разбира се, критиките все пак му се отразиха и затова той замина за уелнес центъра „Юсет“ в Даларна, където да си отпочине. Извади късмет, защото ако не беше отишъл там, нямаше да срещне Вивиан. Запознанството с нея се оказа повратна точка както в професионален, така и в личен план. Тя го плени както никоя друга жена по-рано и сега той осъществяваше именно нейната идея.

Не устоя на изкушението да вдигне телефона и да й се обади. Вече го правеше за четвърти път днес, но гласът й караше цялото му тяло да потръпва. Затаи дъх, когато чу сигнала в слушалката.

– Здрасти, скъпа – каза Ерлинг, щом тя вдигна. – Исках само да чуя как си.

– Ерлинг – отвърна Вивиан с онази специална интонация, която го караше да се чувства като полудяло от любов момче. – Добре съм, точно както и преди час, когато говорихме за последно.

– Чудесно – каза той и се ухили глуповато. – Исках само да се уверя, че всичко е наред.

– Знам, и те обичам за това. Но има още много неща за уреждане преди откриването, нали не искаш да остана да работя цяла вечер?

– В никакъв случай, миличка.

Ерлинг реши повече да не се обажда и да я безпокои. Вечерите бяха свещени.

– Работи си, аз също ще се залавям за работа тук.

Прати няколко въздушни целувки към слушалката, преди да затвори. После се облегна назад в стола, сключи ръце зад главата си и се замечта за насладите, които предстояха довечера.

В къщата миришеше на застояло. Ани отвори всички врати и прозорци, оставяйки свежия вятър да проветри стаите. Течението за малко да катурне една ваза, но тя я улови в последния момент.

Сам лежеше в малката стая до кухнята. Винаги я бяха наричали гостната, въпреки че това беше нейната стая. Тогава родителите й спяха на горния етаж. Тя провери дали всичко е наред със Сам, после се загърна с един шал и взе големия, ръждив ключ, който както винаги висеше на пирона до входната врата. Излезе на скалите отвън и се загледа към хоризонта, застанала с гръб към къщата. Вятърът минаваше право през дрехите й. Единствената постройка на острова освен къщата беше фарът. Рибарският навес долу при кея беше толкова малък, че не се броеше.

Ани тръгна към фара. Гунар, изглежда, беше смазал ключалката, защото ключът се завъртя с изненадваща лекота. Вратата се отвори със скърцане. Стълбата започваше почти от прага и Ани се отправи нагоре, държейки се за парапета, докато изкачваше тесните, стръмни стъпала.